Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

— Клодий, не ме оставяй сама!

— Налага се. Не си добре, а аз бързам. Лекарите казват, че Кир няма да издържи повече от два-три дни, а аз трябва да успокоя душата на нещастника.

Той я целуна силно по устата и се изправи.

— Пази се! — извика тя. Клодий се усмихна:

— Винаги внимавам, както знаеш. Тръгвам със Скола, Помпоний и освободения ми роб Гай Клодий. И имам трийсет въоръжени роби за стража.

Конете, всичките великолепни животни, бяха докарани извън Сервиевата стена при Валис Камеранум и събраха тълпа любопитни в тясната уличка пред вратата на Клодиевата къща — толкова много ездитни животни в Рим бе нещо необичайно. В тези размирни времена съвсем нормално беше влиятелните мъже да ходят навсякъде с тежковъоръжена стража от роби и наемници и Клодий не правеше изключение. Това обаче бе спешно пътуване и той очакваше да се върне, преди отсъствието му да бъде забелязано. Пък и всичките трийсет роби бяха млади и добре обучени да си служат с меча, въпреки че не носеха ризници и шлемове.

— Накъде си тръгнал, приятелю на войника? — провикна се един мъж от тълпата и се усмихна широко.

Клодий спря.

— Тиграноцерта? Лукул? — попита.

— Низибис, Лукул — отвърна непознатият.

— Ех, какво време, а?

— Оттогава минаха почти двайсет години, приятелю на войника! Ала никой от нас не е забравил Публий Клодий.

— Той вече е остарял и е станал по-кротък, войнико.

— Накъде си се запътил? — попита отново непознатият. Клодий се метна на седлото и намигна на Скола, който вече се беше качил на коня си.

— На Албийските хълмове — отвърна, — но само за една нощ. Утре отново съм в Рим.

Той обърна коня си и потегли по тясната улица към Палатина, тримата му другари и малката войска от роби го последваха.

— На Албийските хълмове, но само за една нощ, значи — рече замислено Тит Аний Милон.

Той хвърли малка кесия със сребърни денарии през масата на човека, който бе извикал на Клодий от тълпата.

— Много съм ти благодарен — измърмори той и се изправи.

— Фауста — извика след малко Милон, влизайки с трясък в стаята на жена си. — Знам, че няма да искаш, но утре сутрин ще ме придружиш до Ланувиум, така че се приготвяй. Това е заповед.

За Милон придобиването на Фауста бе голяма победа над Публий Клодий. Тя беше дъщеря на Сула и братът й близнак Фауст Сула бе един от приближените на Клодий, както и скандалният му братовчед Публий Сула. Макар че Фауста не беше сред обкръжението на Клодий, всичките й връзки бяха в тази насока: бе женена за племенника на Помпей, Мемий, докато той не я беше заловил в твърде компрометиращо положение с един много млад и много мускулест любовник без никакво обществено положение, Фауста обичаше мускулести мъже, но Мемий, макар и изключително красив, бе доста слаб и хилав и привързан до безумие към майка си, сестрата на Помпей, сега съпруга на Публий Сула.

Благодарение на мускулите си, макар че не беше от най-младите, каквито харесваше Фауста, Милон не срещна трудности да я съблазни и да я убеди да се омъжи за него. Клодий побесня дори повече от Публий и Фауст Сула! Наистина Фауста не се излекува от влечението си към много младите и много мускулести мижитурки — преди няколко месеца Милон се беше принудил да бичува някой си Гай Салустий Крисп. Това, което не разгласяваше, бе, че редовно биеше и Фауста. Много лесно я заставяше да му се подчинява.

За жалост Фауста не се беше метнала на Сула, много красив мъж в младостта си. Не, тя бе наследила чертите на прачичо си, знаменития Метел Нумидик: грозна, глупава, опърничава. Все пак на тъмно всички жени са еднакви и Милон се забавляваше с нея не по-малко отколкото, с която и да е друга.

Фауста още не беше забравила камшика и предпочете да не спори. Хвърли на Милон тревожен поглед, след това плесна с ръце, за да повика прислужниците си.

Милон излезе и извика освободения си роб Марк Фустен, който не носеше името Тит Аний, тъй като Милон го беше взел след освобождаването му от една гладиаторска школа, Фустен си беше неговото лично име. Бе римлянин, осъден да се бие на арената за убийство.

— Плановете ми малко се промениха, Фустене — обяви господарят. — Пак отиваме в Ланувиум; о, какъв късмет! Поводът ми да мина утре по Апиевия път е неоспорим: мога да докажа, че отивам в родния си град, за да поздравя новоизбрания жрец. Никой няма да може да оспори правото ми да мина по Виа Апия. Никой!

Фустен кимна мълчаливо.

— Фауста реши да ме придружи, така че ще наема много голяма кола — продължи Милон.