Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Фустен кимна.

— Наеми достатъчно транспортни средства за прислугата и багажа. Ще останем известно време. — Милон извади една запечатана бележка. — Изпрати незабавно това на Квинт Фуфий Кален. Тъй като ще се возя в колата на Фауста, искам да имам добра компания за пътуването. Кален е подходящ.

Фустен кимна.

— Искам пълна охрана, тъй като ще пътуваме с много ценни неща. — Милон се усмихна кисело. — Без съмнение Фауста ще пожелае да вземе всичките си скъпоценности, да не споменавам любимите й масички от скъпо кипарисово дърво. Сто и петдесет човека, Фустене, с ризници, шлемове, тежко въоръжение.

Фустен кимна.

— И веднага ми изпрати Бирия и Евдам.

Фустен кимна и излезе.

Вече беше късен следобед, но Милон продължи да изпраща прислужници да обикалят насам-натам, докато не се спусна мрак. Едва тогава се излегна спокойно и се зае с толкова дълго отлаганата вечеря. Всичко беше уредено. Квинт Фуфий Кален прие с радост да го придружи до Ланувиум, Марк Фустен приготви коне за сто и петдесет членната стража, каруци и двуколки за багажа и прислугата и много удобен голям фургон за центъра на този внушителен антураж.

На зазоряване Кален дойде в къщата и заедно с Милон и Фауста отидоха пеша до Капенската порта, където ги чакаха фургонът и другите участници в пътуването.

— Прекрасно! — Фауста се отпусна върху меката седалка с гръб към мулетата; предпочете да не заема мястото с лице по посоката на движение.

Милон и Кален се настаниха срещу нея и с радост забелязаха масичката, поставена пред тях. Можеха да играят на зарове или да ядат и да пият. Четвъртото място, до Фауста, бе заето от двамата прислужници, наблъскани един до друг — една жена, която да се грижи за Фауста, и мъж, изпълняващ прищевките на Милон и Кален.

Апиевият път между Рим и Капуа се поддържаше много добре. Повърхността му бе гладка, тъй като всяко лято върху камъните му се насипваше пресен слой цимент и се заливаше с вода. Затова неудобството от пътуването се свеждаше само до леко треперене на колата. Естествено слугите в другите возила не се ширеха толкова комфортно, но всички се радваха, че отиват някъде. Керванът от около триста души потегли по главното шосе, което се раздвояваше на километър от Капенската порта, за да даде началото на Апиевия и Латинския път. Фауста беше взела камериерките си, фризьорките си, жените за баня, козметичките и перачките си, както и музиканти и десетина момчета танцьори. Кален водеше пажа си, един писар и десетина други слуги, а Милон — камериера си, виночерпеца си, пажа си, десетина слуги, неколцина готвачи и трима хлебопекари. Всички по-доверени прислужници водеха и своите лични роби. Настроението беше весело, скоростта беше разумна и щяха да пристигнат в Ланувиум за малко повече от седем часа.

Апиевият беше един от най-старите римски пътища. Принадлежеше на Клавдиите Пулхери, рода на Клодий, тъй като беше строен от предшественика му Апий Клавдий Слепия и поддръжката на участъка между Рим и Капуа все още бе в задълженията на фамилията. Тъй като беше на Клавдиите, те все още погребваха мъртвите край него. Цели поколения мъртви Клавдии лежаха от двете страни на шосето, макар че сред тях имаше и представители на други фамилии. Понякога се случваше човек да пътува километри между надгробни паметници.

Публий Клодий се беше уверил, че умиращият Кир се е лъгал — изчисленията му бяха безупречни и нямаше никаква опасност проектираната от стария грък сграда да се срути в пропастта, над която бе издигната, под действието на каквито и да било сили. О, какво място за вила! Гледката щеше да накара Цицерон да се задави от завист. Така мръсникът щеше да си го получи, задето издигна новата си къща в Рим така, че да закрие изгледа на Клодий към форум Романум. Тъй като бе страстен любител на красиви провинциални вили, Цицерон скоро щеше да пристигне в Бовиле, за да види какво е направил Клодий. А като го зърне, щеше да стане по-зелен от Латинската равнина, простираща се наоколо.

Всъщност проверката на изчисленията на Кир отне толкова малко време, че Клодий можеше да се върне в Рим още същата нощ. Тъй като нямаше луна обаче, пътуването щеше да е опасно. По-разумно беше да отиде в другата си вила край Ланувиум, да дремне няколко часа и да тръгне обратно към Рим малко след разсъмване. Той не носеше багаж, но във вилата имаше постоянна прислуга, която можеше да осигури храна за него, Скола, Помпоний и Гай Клодий, освободения роб. Трийсетината роби от охраната ядоха каквото си носеха.