Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Този път не се оттегли зад бюрото; никой не би се отнесъл така с Квинт Цецилий Метел Пий Сципион Назика! Вместо това изтегли напред второто кресло и преди да седне, наля на госта вино от остров Хиос, толкова уханно, че Хортензий плака от яд, когато Помпей го изкупи преди него.

За жалост мъжът с най-гръмкото име в Рим нямаше интелект, отговарящ на името му, макар че изглеждаше подобаващо за общественото си положение — представител на фамилията Корнелий Сципион, осиновен в могъщия плебейски род Цецилий Метел. Осиновителят му Метел Пий Понтифекс Максимус нямаше синове; по нещастна случайност Метел Сципион също нямаше. Единственото му дете бе дъщеря, която преди три години беше омъжил за единия син на Крас, Публий. Макар че истинското й име беше Цецилия Метела, тя бе известна и като Корнелия Метела и Помпей си я спомняше много добре, тъй като с Юлия бяха присъствали на приема след сватбата й. Най-отвратителното женско същество, което е виждал, бе казал той на Юлия, а тя се изсмя и сподели, че Корнелия Метела винаги й напомняла на камила и че трябвало да се омъжи за Брут, тъй като била също толкова педантична и претенциозна.

Проблемът беше, че Помпей никога не знаеше какво точно иска да чуе човек като Метел Сципион — дали да се държи с него любезно, сдържано или сърдито? Е, беше започнал любезно, така че реши да продължава в същия дух.

— Не е лошо виното, а? — попита той и премлясна.

Метел Сципион се усмихна и потвърди:

— Много добро.

— Какво те води чак тук?

— Публий Клодий.

Помпей кимна:

— Лоша работа, ако е вярно.

— О, вярно е. Младият Курион го чул лично от устата Клодий и веднага докладвал на баща си.

— Доколкото разбрах, старият Курион не е добре.

— Рак — отвърна кратко Метел Сципион.

— О! — възкликна Помпей и зачака. Метел Сципион също чакаше.

— Защо дойде при мен? — попита накрая домакинът.

— Другите не ме пускаха.

— Кои други?

— Бибул, Катон, Ахенобарб.

— Защото сигурно не знаят кой е първият мъж в Рим.

Гостът надменно отвърна:

— Нито пък аз, Помпей.

Помпей присви очи. О, да можеше само един от тях да прибави след името му едно „Магнус“, когато се обръща към него! Толкова беше хубаво равностойните му коледа го наричат „Велики“! Цезар го наричаше Магнус, а правеха ли го Катон, Бибул, Ахенобарб или този безполезен мухльо? Не! Обръщаха се към него само с просо „Помпей“.

— Да говорим по същество, Метеле — рече той.

— Хрумна ми една идея.

— О, прекрасно нещо са те, Метеле — използва отново плебейското му име Помпей.

Метел Сципион го изгледа подозрително, но той седеше спокойно в креслото си и отпиваше от кристалната чаша.

— Аз съм много богат човек — заговори гостът, — а също и ти, Помпей. Хрумна ми, че ние двамата можем да платим на Клодий да се откаже.

Помпей кимна:

— Да, на мен ми хрумна същото, но за съжаление Клодий не е закъсал за пари. Съпругата му е една от най-богатите жени в Рим, а щом майка й умре, богатството й ще се увеличи още. Освен това той спечели много пари от посланичеството си в Галатия. В момента строи най-скъпата вила, която светът някога е виждал, и строежът напредва бързо. Близо до малкото ми имение на Албийските хълмове, доколкото ми е известно. На портика е издигнал колони, високи по сто стъпки, върху също толкова висока скала. Има най-величествената гледка към езерото Неми и Латинската равнина, та чак до морето. Купи земята почти на безценица, защото всички мислеха, че върху нея не може да се построи нищо, след това нае Кир и сега сградата е почти готова. — Помпей поклати енергично глава. — Не, Сципионе, така няма да стане.

— Какво можем да сторим тогава? — попита унило Метел Сципион.

— Да принесем дарове на всички богове, които съществуват — бе съветът на Помпей. Той се усмихна. — Всъщност вече изпратих анонимно дарение от половин милион на весталките на Бона Дея. Това е единствената жена, която не обича Клодий.

Метел Сципион го изгледа възмутено:

— Помпей, Бона Дея не е богиня на мъжете! Един мъж не може да й изпраща дарове!

— И не ги е изпратил мъж. Направих дарението от името на бившата си тъща Аврелия.

Метел Сципион пресуши кристалната си чаша и се изправи:

— Може би си прав. Ще направя дарение от името на бедната ми дъщеря.

Помпей веднага побърза да изрази съболезнованията си:

— Как е тя? Ужасно е, Сципионе, просто ужасно! Да овдовее толкова млада!

— Сравнително добре е — отвърна Метел Сципион, спря пред вратата и го изчака да му я отвори. — И ти наскоро овдовя, Помпей. — Той излезе и се запъти към изхода придружен от домакина. — Може би трябва някой ден да дойдеш на вечеря у нас. Само ние тримата.