Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Планк Бурса се изкашля силно; не беше много добър разказвач.

— Ами, встъпителното заседание на сената не беше повод за празнуване, така да се рече. При липса на консули на никого не му е до пирове. Затова отидох на вечеря у Клодий.

— Да, да, разкажи обаче преди това за сената, Бурса! Как мина, човече?

— Лолий предложи да бъдеш определен за диктатор, но тъкмо започнаха одобрителните слова, когато Бибул изказа твърдо против. Хубава реч. Последва го Лентул Спинтер, после Луций Ахенобарб. Само през труповете им можело да станеш диктатор, знаеш как се изразяват. Цицерон се изказа в твоя полза, също блестяща реч. Преди обаче друг да вземе думата в подкрепа на Цицерон, Катон започна да грачи. Месала Руф председателстваше и сложи край на заседанието.

— Кога е следващото?

— Утре сутринта. Месала Руф има намерение тогава да изберем първия заместник-консул.

— Аха. А Клодий? Какво научи от него по време на вечерята?

— Че още с избирането си за претор има намерение да разпредели освободените роби във всичките трийсет и пет триби.

— И така да постигне контрол над Рим чрез народния трибунат.

— Да.

— Кой беше на тази вечеря? Как реагираха?

— Курион се изказа твърдо против. Марк Антоний говори много малко. Също Децим Брут и Помпей Руф.

— Искаш да кажеш, че всички, освен Курион са били за?

— О, не. Всички са против. Само че Курион се изказа толкова обстоятелствено, че останалите можахме да допълним само, че Клодий е полудял.

— Клодий подозира ли, че работиш за мен, Бурса?

— Никой от тях няма ни най-малка представа, Велики. Имат ми пълно доверие.

Помпей прехапа устни:

— Хм… Значи, трябва да измислим как да направим така, че да останеш извън подозрение и след утрешното сенатско заседание. Ще се постараем да вгорчим живота на този Клодий.

Бурса никога не даваше израз на любопитството си, не го показа и сега.

— Какво искаш да направя, Велики?

— Когато Месала Руф обяви начало на избора за заместник-консул, искам да наложиш вето на гласуването.

— Да наложа вето на избора за заместник-консул? — попита безстрастно Бурса.

— Точно така.

— Мога ли да запитам защо?

Помпей се ухили:

— Разбира се! Само че аз няма да ти кажа.

— Клодий ще побеснее. Желае избори на всяка цена.

— Въпреки че Милон се кандидатира за консул?

— Да, защото е убеден, че Милон няма да успее, Велики. Знае, че подкрепяш Плавт и колко пари са отишли за подкупи в негова полза. А и Метел Сципион, който можеше да подкрепи Милон с известни средства заради връзките с Бибул и Катон, също се кандидатира. Използва парите за собствения си избор. Клодий е убеден, че Плавт ще е вторият консул. Първият би трябвало да е Метел Сципион.

— В такъв случай след края на заседанието ще кажеш на Клодий, че си наложил вето, тъй като знаеш, че подкрепям Милон, а не Плавт.

— О, колко умно! — възкликна Бурса; замисли се и кимна: — Клодий ще се хване.

— Чудесно! — усмихна се Помпей и се изправи. Планк Бурса също стана. В това време слугата потропа на вратата.

— Гней Помпей, спешно писмо — съобщи той с поклон. Помпей взе посланието, като се постара Бурса да не забележи печата. След това кимна разсеяно на послушния си народен трибун и пак седна зад бюрото. Бурса прочисти гърлото си.

— Да? — попита Помпей и вдигна поглед.

— Един малък финансов проблем, Велики…

— След утрешното заседание.

Доволен, Планк Бурса се оттегли придружен от слугата, а Помпей счупи печата.

„Пиша ти от Аквилея, след като си свърших работата в Илирикум. Сега тръгвам на запад към Италийска Галия. В местните съдилища са се натрупали дела; нищо чудно, като се има предвид, че миналата зима бях принуден да остана зад Алпите.

Стига празни приказки. Зает си колкото и аз, знам. Велики, осведомителите ми от Рим ми съобщават, че старият ни приятел Публий Клодий възнамерявал да разпредели освободените роби в трийсет и петте триби веднага щом бъде избран за претор. Не можем да позволим това, сигурен съм, че си съгласен. Случи ли се, Рим ще бъде в ръцете на Клодий до края на дните му. Нито аз, нито ти, нито който и да било друг от Катон до Цицерон няма да успее да му се противопостави, освен с преврат.

И ако стане, преврат наистина ще има. Клодий ще бъде победен, екзекутиран и освободените роби ще се върнат там, където им е мястото. Съмнявам се обаче, че и на теб ти се прибягва до това решение. Много по-добре и по-просто ще бъде, ако Клодий изобщо не стане претор.

Няма нужда да ти казвам какво да правиш. Просто искам да знаеш, че и аз също съм толкова против избирането на Клодий за претор, колкото ти и всеки друг римлянин.