Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Поздрави.“

Помпей си легна доволен.

На следващата сутрин се разбра, че Планк Бурса е сторил точно както му беше наредено и е използвал правото си на вето като народен трибун. Когато Месала Руф опитал да постави на гласуване кой от патрицианските префекти на десетте декурии от по десет сенатори да стане заместник-консул, Бурса прекратил процедурата. Всички сенатори надали вой, Клодий и Милон — най-силен, но Бурса отказал да оттегли ветото си.

Почервенял от гняв, Катон закрещял:

— Трябва да има избори! Ако по Нова година няма консул, сенатът избира един сенатор от патрициите като заместник-консул за пет дена. И когато този период на първия заместник свърши, за още пет дена се избира втори патриций. Негово задължение е да организира избора на магистрати. Накъде върви Рим, ако всеки идиот, наричащ себе си народен трибун, започне да слага спънки пред такива жизненоважни конституционни процедури? Аз няма да позволя да бъде назначен диктатор, но това не означава, че ще търпя някой да блокира традиционната уредба на държавата!

— Чуй, чуй! — закрещял Бибул сред гръмките ръкопляскания.

Нищо обаче не можело да убеди Планк Бурса. Той отказал да оттегли ветото си.

— Защо? — попитал Клодий след края на заседанието. След като се огледал, за да се увери, че никой не ги подслушва, Бурса съзаклятнически прошепнал:

— Току-що научих, че Помпей Велики все пак ще подкрепи кандидатурата на Милон.

Това успокоило Клодий, но нямало никакъв ефект върху Милон, който много добре знаел, че Помпей няма да го подкрепи. Милон отиде до Марсово поле, за да зададе Клодиевия въпрос на Помпей:

— Защо!

— Защо какво? — попита невинно Помпей.

— Велики, мен не можеш да заблудиш! Знам много добре за кого работи тази мижитурка Бурса, за теб! Той не си е измислил сам ветото, действа по поръчка, по твоя поръчка! Защо?

— Скъпи ми Милоне, уверявам те, че Бурса не е действал по моя заповед. По-добре задай своето „защо“ на друг, на когото Бурса е приближен.

— Клодий ли имаш предвид? — попита тревожно Милон.

— Може и Клодий да имам предвид.

Едър, мургав мъж с лице на бивш гладиатор (макар че никога не е бил такъв), Милон се наежи и видът му стана още по-свиреп. Тази заплашителна поза бе съвсем безполезна пред Помпей и той го знаеше, но го правеше повече по навик.

— Глупости! — изсумтя той. — Клодий си мисли, че няма да успея да събера гласове, за да стана консул, така че ще се стреми да изтегли курулните избори колкото се може по-скоро.

— Аз смятам, че няма да се добереш до консулството, Милоне. Ала може би Клодий не споделя моето мнение. Ти успя да спечелиш доста от хората на Бибул и Катон. Дочух също, че и Метел Сципион те предпочитал за колега. Чух също, че смятал да огласи този факт пред многобройните си поддръжници, между които са някои толкова знатни конници като Атик и Опий.

— Значи, все пак Клодий стои зад Бурса, така ли?

— Възможно е — отвърна предпазливо Помпей. — Бурса със сигурност не работи за мен, за това можеш да си сигурен. Какво мога да спечеля с това?

Милон се подсмихна.

— Диктаторството? — предположи.

— Аз вече се отказах от диктаторството, Милоне. Не мисля, че Рим ще ме хареса като диктатор. Ти напоследък си близък с Бибул и Катон, така че кажи ми, ако греша.

Милон, твърде едър за стаята, изпълнена със скъпоценни реликви от военните походи на Помпей (златни венци, златен грозд със златни зърна, златни урни, изящно изрисувани порфирни чаши), закрачи из кабинета. Спря и погледна седналия спокойно зад бюрото си от злато и слонова кост Помпей.

— Говори се, че Клодий имал намерение да разпредели освободените роби между трийсет и петте триби — рече гостът.

— Чух този слух, да.

— Той ще постигне контрол върху Рим.

— Така е.

— Какво ли ще стане, ако не успее да участва в изборите за претор?

— Така определено ще е по-добре за Рим.

— Чума за Рим! По-добре ли ще е за мен!

Помпей се усмихна любезно и се изправи.

— Със сигурност ще е по-добре за теб, Милоне — рече и се приближи до вратата.

Посетителят разбра намека и също се оттегли към изхода.

— Мога ли да го смятам за обещание, Велики? — попита.

— За теб е разрешено да си помислиш такова нещо, Милоне — отвърна Помпей и плесна с ръце, за да повика прислужника.

Едва си беше тръгнал Милон, когато слугата обяви пристигането на нов гости.

— Виж ти, виж ти, много съм бил популярен! — възкликна Помпей, разтърси силно ръката на Метел Сципион и му предложи най-удобното си кресло.