Колийн Маккълоу - Цезар (Част I - Завоевател и заговорници)

Истината бе, че положението в Рим му беше изключително удобно и той не можеше да си тръгне, преди да е уредил собствените си интереси. Питаше се дали трябва да се съгласи. След заминаването на Цезар за Галия политическата ситуация на Римския форум бе доста пообъркана. Но какво общо имаше това с Цезар, Помпей наистина не можеше да разбере. Със сигурност хаосът не се предизвикваше от Цезар. Понякога обаче той се питаше дали щеше да стане така, ако Пълководеца беше още в Рим. И тази мисъл го тревожеше.

Когато се женеше за дъщерята на Цезар, той не се беше замислял много за баща й. Смяташе го просто за хитър политик, който знае как да постига своето. В обществото имаше много видни мъже с добър произход, опитни, амбициозни, способни. Как точно Цезар успяваше да блесне над тях, той изобщо не можеше да разбере. Този човек беше като магьосник — в един момент е пред теб, в следващия се е скрил зад дебела каменна стена. Помпей така и не разбираше как го прави, толкова бързо ставаше. Нито как успяваше да се възроди като феникс от пепелта всеки път, когато враговете му си помислеха, че вече са го изгорили завинаги.

Да вземем например Лука, онова смешно малко дърварско селище на брега на река Авзер на самата граница на Италийска Галия, където преди три години тримата с Цезар и Марк Крас бяха делили света. Защо беше отишъл? Защо трябваше да отиде? О, по онова време причините му се струваха безброй! Сега обаче те му се виждаха незначителни. Онова, което той, Помпей Велики, бе спечелил от конференцията, можеше да постигне и сам. Бедният Марк Крас беше мъртъв, разложен, непогребан, докато Цезар ставаше все по-силен и по-силен. Как го беше постигнал? През времето на тяхното сътрудничество, започнало още преди акцията на Помпей срещу пиратите, той винаги бе гледал на Цезар като на свой слуга. Никой, дори Цицерон, не умееше да произнася такива речи като него, а неведнъж единственият му поддръжник се беше оказвал Цезар. Той обаче никога не си беше представял, че Пълководеца може да му стане съперник. Все пак Цезар бе правил всяко нещо както трябва и с времето си. Не беше повел легионите си на двайсет и две годишна възраст, за да принуди първия мъж в Рим да сключи съюз с него! Не беше принудил сената да му даде консулския пост, преди да е навършил достатъчно години, за да стане член на тази свещена институция! Не беше прочистил Нашето море от пирати за едно-единствено лято! Не беше завзел Изтока и не беше удвоил римските трибуни!

Така че, защо сега Помпей усещаше, че го побиват тръпки? Защо му се струваше, че усеща дъха на Цезар във врата си? Как бе успял Цезар да накара Рим да го обожава? Навремето точно той му беше обърнал внимание, че на пазара се продават малки бюстове на Помпей Велики. Сега на същите сергии се предлагаха бюстове на Цезар. Цезар откриваше нови земи за Рим, докато Помпей бе прокарал прясна бразда през старото, добре познато поле, Изтока. Разбира се, забележителните послания на Цезар до сената му бяха помогнали — защо не можеше и Помпей да пише в неговия кратък, приковаващ вниманието стил, да отразява събитията без излишно многословие? Без намек, че съжалява за нещо. Послания, пълни с хроники за делата на други хора — центуриони, младши легати. Цезар бе минал през сената като внезапно разразила се буря. Те му благодаряха! Разказваха се легенди за този човек. За скоростта, с която се движеше, за способността му да диктува на трима писари едновременно, за лекотата, с която прокарвал мостове над реки и измъквал злочести легати от челюстите на смъртта. И всичко това само за един човек!

Е, Помпей нямаше намерение да воюва само за да постави Цезар на мястото му. Трябваше да го направи от Рим, и то преди края на втория петгодишен период на управление на Пълководеца в Галия и Илирикум. Той, Помпей Велики, бе първият мъж в Рим. И щеше да остане такъв до края на живота си с или без Цезар.

От месеци го молеха да се съгласи да стане диктатор. Никой друг не би могъл да се справи в насилието, безвластието, пълната липса на ред. О, и в основата на всичко това стоеше противният Публий Клодий! По-зле от паразит по кожата. Представи си само! Диктатор на Рим. Над всички закони, без каквато и да било отговорност за действията си като диктатор, след като вече престане да бъде такъв.

Помпей не се съмняваше, че ще успее да излекува този болен Рим — беше просто въпрос на добра организация, на разумни мерки, на умение да управляваш. Не, диктаторските задължения изобщо не го плашеха. Плашеше се от това, което щеше да пише в аналите на историята за диктатора, за съдбата на славата му като народен герой. Сула беше диктатор. И още го мразеха! Не че имаше някакво значение за него. Като Цезар (пак това име) той произлизаше от толкова благороден род, че нямаше за какво да се грижи. Един патриций от Корнелиите можеше да прави каквото си поиска, без да намали славата си в историческите книги на бъдещето. Дали ще го представят като чудовище или като герой, за Сула нямаше никакво значение. Имаше значение само онова, което бе сторил за Рим.