Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Теодот беше женствен, въпреки непокътнатите си тестиси. Хилав, блед и с измамно тревожно изражение. Нито добър учен, нито способен учител, той бе интимен приятел на баща й Авлет и дължеше службата си на тази щастлива случайност. Това, което учеше тринайсетият Птолемей, нямаше нищо общо с историята, с географията, с реториката и математиката. Харесваше момчета и едно от най-унизителните неща в живота на Клеопатра бе знанието, че Теодот е въвел брат й в сексуалния живот много преди да навърши възрастта, на която можеше да консумира брака си.

„Трябва да се отърва от този Теодот — мислеше си тя. — Ако доживея такава възможност. Той също иска да ме смени с Арсиное. Двамата с Потин знаят, че не могат да ми влияят. Какви глупци! Не разбират ли, че Арсиное е също толкова неподатлива на влияние? Да, войната за надмощие над Египет започна. Кой ще успее пръв да убие другия — те мен, или аз тях? Едно обаче се заричам. Щом дойде денят, когато Потин и Теодот ще се простят с живота си, брат ми също ще умре. Малка усойница!“

Освен залата за аудиенции в палата имаше отделна тронна зала. Палатът представляваше комплекс от сгради, където имаше помещения, дори дворци в двореца, с най-разнообразни предназначения. Тронната зала би накарала Дори Крас да занемее; залата за аудиенции беше предостатъчна за Гней Помпей. Както външната, така и вътрешната архитектура на комплекса бе гръцка, но египетското влияние също личеше, тъй като голяма част от украсата беше поверена на мемфиски художници — жреци. Залата за аудиенции бе отчасти позлатена, отчасти покрита със стенописи, съвсем непознати за римския посланик. Образи на хора, животни, палми, лотоси. Без статуи, без мебели, освен двата трона на подиума.

От двете страни на платформата стояха по един огромен мъж, за каквито Гней Помпей само бе слушал, че съществуват. Беше виждал само веднъж толкова едро човешко същество — една жена на някакъв панаир в детството си, ала тя бе доста по-красива от тия двама колоси. Те носеха златни сандали, полички от леопардови кожи, пристегнати със златни, украсени със скъпоценни камъни колани, и златни огърлици, от които проблейваха драгоценности. Всеки махаше с по едно голямо, пухкаво ветрило от разноцветни пера с дълга златна дръжка. Ала това бе нищо в сравнение с красотата на кожата им — съвършено черна . Не мургава, а черна! Като черно грозде, помисли си Гней Помпей, макар и покрита с нежен черен мъх. Тирийски чернокожи! Бе виждал лица като техните на малки статуетки — когато някой гръцки или италийски скулптор имаше късмет да зърне някой като тях, той моментално запечатваше образа му в камъка. Хортензий бе притежавал статуетка на момче, Лукул — мъжки бронзов бюст. Ала това бяха само бледи подобия. Тези хора имаха високи скули, гърбави носове, много сочни, но изящно изваяни устни, черни очи със странен разсеян поглед. Косата им беше късо подстригана с толкова дребни къдри като козината на новородено агне от онази бактрийска порода, чиято кожа партските царе толкова ценяха, че само те имаха право да носят.

— Гней Помпей Велики! — възкликна Потин и се втурна напред. Беше облечен с пурпурна туника и носеше наметало със златна верига, атрибут на високия му пост. — Добре дошъл, добре дошъл!

— Аз не съм Великия! — тросна се раздразнено Гней Помпей. — Аз съм само Гней Помпей! Ти кой си, престолонаследникът?

Жената, седнала на по-големия и по-високо поставен трон, заговори с уверен, мелодичен глас:

— Това е Потин, нашият главен шамбелан. Ние сме Клеопатра, царица на Александрия и Египет. От името на Александрия и Египет те приветстваме с добре дошъл. Колкото до теб, Потине, ако искаш да останеш, отдръпни се назад и не се обаждай, докато не ти дадем думата.

„Охо! — помисли си Гней Помпей. — Тя май не го харесва. А и на него явно никак не му е приятно да получава заповеди.“

— За мен е чест, велика царице — отвърна той, застанал с по три ликтора от двете си страни. — А това, предполагам, е цар Птолемей.

— Да — отговори кратко царицата.

Тя не тежеше повече от мокра кърпа за баня, прецени Гней Помпей, и надали имаше пет римски стъпки височина; момиче с нежни малки ръце и тънка шия. Деликатна кожа, леко мургава, но достатъчно светла, та вените й да прозират през нея. Косата й беше светлокестенява и сплетена в необичайна прическа, разделена на няколко кичура с дебелина по два пръста, събрани на тила й; напомняше му на пъпеш. Над челото си носеше диадемата, символизираща царствеността й, и бе облечена скромно, в гръцки стил, макар че робата й бе от най-финия тирийски пурпурен плат. По тялото й нямаше никакви скъпоценности, освен сандалите, с вид, сякаш изобщо не са предназначени за ходене, толкова неудобно изглеждаха с цялото това злато.