Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Защо си мислеше тези неща, докато, облегнал се на парапета на палубата, наблюдаваше мрачната пустиня на Катабатмос, той нямаше никаква представа. Младата му жена Скрибония му липсваше; сънуваше я ден и нощ. О, тази отвратителна Клодила! Още едно доказателство за неувереността на баща му в собствените си способности, за стремежа му да осигурява само най-високопоставени съпруги и съпрузи за себе си и за децата си. Безинтересно, свито момиче, прекалено младо за женене, толкова безнадеждно лишено от онези качества, които Гней Помпей най-много ценеше. И каква дандания само бе предизвикал, когато спря погледа си върху Либоновата щерка и обяви, че ще се разведе с Клодила, за да вземе, тази изящна латинска птичка с цветна перушина и закръглени форми, за която копнееха тялото и душата му! Помпей използва цялото си красноречие. Напразно. Синът му държеше на решението си с истински Помпеев инат и постигна своето. В резултат на това Апий Клавдий Цензорът трябваше да получи уютната службица на управител в Гърция от името на правителството в изгнание. Там, така гласяха слуховете, той се отдал на нови странности: започнал да се занимава с геометрия на колоните и бълнувал за силови полета, невидими ръце и подобни глупости.

Александрия се отвори пред Гней Помпей като Афродита за света. По-многобройна от Антиохия и Рим, с трите си милиона жители тя бе най-големият дар на Александър Велики за поколенията. Империята му бе просъществувала само в рамките на едно поколение, но Александрия щеше да остане навеки. Беше построена на толкова равно място, че най-високото й възвишение, с невероятната градина на Панеума, издигнато от човешка ръка на двеста стъпки височина, се стори на Гней Помпей като творение на боговете, не на някакви непохватни, смъртни същества. Наполовина с бели, наполовина с разноцветни постройки, засенчени от нарочно посадени дървета, подредени правилно според стройната или пък кръглата форма на короната си, Александрия бе великолепна.

И фарът, огромното светило на остров Фарос! Несравнимо по-висок от всяка друга постройка, която Гней Помпей бе виждал, триетажна шестоъгълна призма, облицована с блестящ бял мрамор, фарът бе едно от чудесата на света. Морето наоколо беше с цвета на аквамарин, с пясъчно дъно и кристална прозрачност, защото големите клоаки, прокарани под града, се изливаха на запад, откъдето теченията отнасяха съдържанието им надалеч. Какъв въздух! Омайващ, галещ. Там пък беше Хептастадиона, мостът, свързващ остров Фарос с континента, проточващо се на два километра бяло величие! С два свода по средата, всеки от тях беше достатъчен за преминаването на най-големия кораб между Евностус и главното пристанище.

Право пред него се издигаше огромен дворцов комплекс, долепен в далечния си край до издигаща се от морето скала, изпълнявала в миналото ролята на цитадела, а сега обградена от подобен на мидена черупка амфитеатър. Това, даде си сметка Гней Помпей, бе същинският дворец. Единствен в света. Толкова огромен, че правеше Пергам да изглежда като колибка. На пръв поглед стотиците му колони изглеждаха дорийски, ала бяха много по-дебели, високи и пищно изрисувани и въпреки това увенчани с обичайните фронтони и метопи, с цялата важност на една гръцка сграда. С тази разлика, че гърците строяха на ниско. Също като римляните, александрийците бяха издигнали двореца си върху триста стъпки високо каменно плато. О, и палмите! Някои бяха стройни, други — ниски и грубовати, трети — с разперени като пера листа.

Замаян от това величие, Гней Помпей изчака корабът му да бъде завързан за царския кей и другите му плавателни съдове да пристигнат, сложи си тогата с пурпурна ивица, символизираща пропреторския му империум, и тръгна след шестте си облечени в алено ликтори с брадви във фасциите към двореца на египетската царица Клеопатра.

Възкачила се на трона на седемнайсет, тя вече наближаваше двайсетата си година.

Двете години на царуването й бяха пълни с триумфи и опасности: първо величественото й плаване по Нил в позлатена ладия със златовезани платна, когато местните египтяни се хвърляха по очи пред нея и деветгодишният й брат и съпруг, застанал до нея (но една стъпка по-назад); в Хермонтис — откриването на свещения бик Бухис по растящите по особен начин косми на иначе безупречната му козина, ладията й сред море от покрити с цветя салове, а тя — окичена с всички атрибути на фараон, ала само с високата корона на Горен Египет; пътуването покрай разрушената Тива до първия праг на Нил и Слонския остров, за да присъства на първия ден, в който се покачваха водите на великата река. Тогава нивото, измерено на първия нилометър, можеше да предрече степента на наводнението.