Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Когато Гней Помпей акостира на царския пристан в Александрия, градът беше заплашен от размирици. Нужни бяха две или три поредни гладни години, за да лишат жителите около реката от всички източници на храна, ала в Александрия нещата не стояха така. Тя не даваше почти нищо, освен чиновници, търговци и слуги. Александрия бе най-важният търговски посредник, не произвеждаше никаква продукция, но даваше повечето пари в държавата. Там се изработваха невероятно красиви предмети, като знаменитите разноцветни стъкларски изделия; оттам излизаха най-великите учени; тя бе просветният център на света. Обаче не беше способна да се изхранва сама. Това се очакваше от Египет около Нил.

Народът се разделяше на няколко групи: македонската аристокрация, ревностно пазеща позициите си в държавната администрация; търговци и предприемачи със смесени египетски и македонски корени; значителна еврейска колония в западната част на града, състояща се главно от занаятчии, работници и учени; гърци, заемащи нисшите длъжности в администрацията — писари и дребни чиновници, скулптори и зидари, учители и възпитатели… и гребци както във военната, така и в търговската флота; и дори неколцина римски конници. Официалният език беше гръцки, гражданството не беше египетско, а александрийско. Само около триста хиляди македонски благородници притежаваха пълни граждански права, което водеше до недоволство и неприязън у другите прослойки на обществото. Освен при римляните, които гледаха с презрение на тази досадна неуредица. Да бъдеш римлянин, беше по-престижно от притежаването на каквото и да било друго гражданство, включително александрийско.

За зърно недостиг все още нямаше — царицата купуваше от Кипър, Сирия, Юдея. Причината за обезпокоителното недоволство сред народа бе вдигането на цените. За жалост александрийците, като се изключат миролюбивите и затворени евреи, бяха агресивни хора, изключително независими и непризнаващи никакъв авторитет, дори на фараона. Неведнъж бяха вдигали бунтове, за да свалят един Птолемей от трона и да го заменят с друг, и винаги бяха готови да го направят отново, ако жизненият им стандарт спадне или животът поскъпне.

С пълното съзнание за това царица Клеопатра се приготви да приеме Гней Помпей.

Всичко се усложняваше и от това, че брат й и в същото време неин съпруг вече бе на дванайсет и не можеше повече да бъде пренебрегван като малко дете. Все още ненавлязъл в пубертета, макар че промените на съзряването вече се забелязваха, тринайсетият Птолемей ставаше все по-труден за контролиране. А това се дължеше най-вече на силното влияние на двама мъже: възпитателят му Теодот и главният шамбелан Потин.

Когато царицата влезе в залата за аудиенции, те вече чакаха, което говореше за самоувереност и авторитет, които тя с финото си тяло не излъчваше. Невръстният цар седеше на трона си, по-малък и една стъпка по-ниско разположен от огромния престол от абанос и злато на Клеопатра. Докато не докаже мъжествеността си, като накара съпругата си и негова сестра да забременее, той нямаше да бъде възкачен по-високо. Облечен с пурпурна туника и наметнат с плаща на македонски цар, той бе красиво дете, рус, по-скоро напомнящ трак, отколкото грък. Майка му бе полусестра на баща му, а нейната майка — принцеса от арабската Набатея. За разлика от Клеопатра обаче семитската кръв не се проявяваше у тринайсетия Птолемей. Майка й бе дъщеря на свирепия цар Митридат от Понт, висока, едра жена с тъмноруса коса и жълто-кафяви очи, характерни за Митридатите. Следователно тринайсетият Птолемей носеше повече семитска кръв от сестра си, макар че тя приличаше на семитка повече от него.

Тирийската пурпурна възглавница с вплетени златни нишки и перли помагаше на царицата на Александрия и Египет да достигне с краката си някаква твърда опора, иначе не успяваше да стъпи на тъмнорозовия мраморен подиум под огромния си трон.

— Повикахте ли Гней Помпей? — попита тя.

— Да, господарке — отвърна Потин.

Тя не можеше да определи кого от двамата ненавижда повече: Потин или Теодот. Главният шамбелан имаше по-достолепен вид и представляваше живо доказателство, че не е задължително евнусите да са ниски, дебели и женствени. Тестисите му бяха отстранени на четиринайсетгодишна възраст, малко късно може би и по нареждане на баща му, македонски аристократ с огромни амбиции за детето си. Главен шамбелан беше най-високата длъжност в двора и можеше да се заема само от евнух, странен резултат от кръстосването на гръцка и египетска култура. Даваше се само на човек с чист македонски произход, защото така повеляваха египетските традиции. Коварен и жесток, Потин бе изключително опасен човек. Имаше сивкаворуса къдрава коса, тесни сиви очи, изящни черти. Той, разбира се, кроеше планове за свалянето й от престола и възкачването на полусестра й Арсиное, истинска сестра на тринайсетия Птолемей.