Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Ако не броим участието му в онази отвратителна афера с Милон и Клодий, смятам, че е идеален за тази цел. Освен това, ако трябва да сме честни, Кален прие да пътува с Милон, без да знае какво е замислил той. Ако не друго, Милон го избра много сполучливо. Никой не може да се усъмни в думата на Кален.

— А! — Цезар се облегна назад и погледна изпитателно събеседника си. — Искаш ли да ти поверя управлението на Рим в мое отсъствие?

Вация Изаурик примигна изненадано:

— Искаш аз да изпълнявам длъжността на началник на конницата?

— Не, не! Аз нямам намерение да оставам дълго диктатор, Вация.

— Така ли? Защо тогава Лепид организира избирането ти?

— За да ми даде диктаторска власт, докато нещата потръгнат отново. Всъщност, докато осигуря избирането си и това на някой друг доверен човек за консули през идната година. Бих искал ти да си ми колега в консулството.

Това очевидно хареса много на Изаурик, той грейна:

— Цезаре, каква чест. — Намръщи се замислено. — Като Сула ли ще направиш: да определиш само двама кандидати за консулските избори?

— О, не. Нямам нищо против конкуренцията.

— Е, сенатът няма да ти се противопостави, но конниците се опасяват, че ще навредиш на стопанството. Изборните резултати може да не оправдаят очакванията ти.

Цезар се засмя:

— Уверявам те, Вация, че конниците ще гласуват с две ръце за нас. Преди изборите възнамерявам да прокарам закон пред народното събрание за стимулиране на икономиката. Той ще разсее страховете, че възнамерявам да анулирам плащанията, да не говорим за други, не по-малко безотговорни актове. Рим се нуждае от добро законодателство, което да възвърне доверието в търговците и да помогне както на заемодателите, така и на длъжниците. Моят закон ще го стори по най-разумния и умерен начин. Ала и човекът, когото ще оставя да управлява Рим, също трябва да е разумен и умерен. Точно затова искам теб за колега. С теб ще съм сигурен, че оставям Рим в добри ръце.

— Няма да те разочаровам, Цезаре.

Сетне Цезар се срещна с Лепид, който имаше съвсем различен характер.

— След две години, Лепиде, възнамерявам да осигуря избирането ти за консул — заяви меко Цезар, без да сваля очи от това красиво и леко обезпокоително лице: лице на високопоставен мъж с безброй слабости.

Изражението на Лепид се промени, лицето му се изкриви от разочарование.

— Не може ли по-рано, Цезаре?

— Законът за избора на магистрати не го позволява. Нямам намерение да нарушавам конституционните норми. Макар че следвам стъпките му, аз не съм Сула.

— Все така повтаряш — измърмори сърдито Лепид.

— Ти произлизаш от много стар патрициански род и имаш големи амбиции да прославиш името му. Избрал си печелившата страна и ще успееш, обещавам ти. Ала търпеливостта, скъпи ми Лепиде, е голяма благодетел. Опитай да се научиш на нея.

— За учене става, Цезаре, ала кесията ми е нетърпелива.

— Това изявление не предвещава добро за Рим. Все пак аз ще ти предложа една сделка.

— Каква? — попита подозрително Лепид.

— Информирай ме за всичко и ще накарам Балб да пуска по нещо в кесията ти от време на време.

— Колко?

— Това зависи от точността на информацията, Лепиде. Внимавай! Не искам фактите да бъдат преиначени в твоя полза. Искам точно отражение на действителността. Няма да си единственият ми осведомител, не съм глупав.

Поуспокоен, макар и разочарован, Лепид си тръгна. Накрая дойде ред на Марк Антоний.

— Аз ли ще съм началник на конницата ти? — бе първият му въпрос.

— Няма да съм диктатор достатъчно дълго, за да имам нужда от такъв, Антоний.

— О, колко жалко! От мен ще стане страхотен началник на конницата.

— Не се съмнявам, ако ще управляваш както досега. Макар че съм твърдо против лъвовете, носилките, куртизанките и смешниците. За щастие догодина няма да имаш възможността да се развяваш като новия Дионис.

Събеседникът му наведе голямата си глава:

— Защо?

— Защото, Антоний, идваш с мен. Италия ще се справи и без теб в ръцете на външния претор, Марк Целий. Имам нужда от теб във войската си.

Кафявите очи на Антоний заблестяха.

— О, това вече е нещо!

„Ето един доволен човек — помисли си Цезар. — Жалко, че Лепидите са толкова придирчиви.“

Законът на Цезар веднага облагодетелства конниците от осемнайсетте старши центурии, а също и много, много хиляди от по-дребните предприемачи. Действието му се разпростираше не само над Рим, а и върху цяла Италия. Собствеността, заемите и дълговете се регулираха с алинеи, които не даваха предимство нито на заемодателите, нито на длъжниците. Кредиторите, сметнали вземанията си за несъбираеми, имаха право да вземат земя за тях, но цената й се определяше от независими арбитри, назначавани от градския претор. Ако длъжниците изплатят старите си лихви навреме, имаха право на намаляване на годишната лихва от дванайсет процента. Никой нямаше право да взима повече от шейсет хиляди сестерции на заем. Лихвите върху всички нови заеми не можеха да надвишават десет процента. И за огромно облекчение на всички в закона на Цезар се определяше жестоко наказание на всеки роб, разпространяващ информация за господаря си. При Сула робите бяха насърчавани да дават сведения за собствениците си и биваха награждавани богато с пари и свобода. Тази клауза в закона доказа на римските търговци, че Цезар не е Сула. Проскрипции нямаше да има.