Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Този оптимизъм за събитията на запад продължи няколко месеца и бе подсилен от ентусиазираната подкрепа, която срещна на изток — никой, от галатийския цар Дейотар и Ариобарзан в Кападокия до гръцките съюзници в Азия, не можеше да си представи великият Помпей да загуби война. Какъв беше този Цезар? Как можеше да сравнява някакви дребни победи срещу онези мизерни гали със славните успехи на Помпей Велики, победител над Митридат и Тигран? Човек, който сваляше и въздигаше царе, покровител на всички. Обещанията за военни подкрепления се сипеха щедро, но придружени с малко, твърде малко пари.

Спокойното държане към Лентул Крус, който бе оставил хазната в ръцете на Цезар, струваше на Помпей Херкулесови усилия. Какво щеше да прави, ако не бяха двете хиляди таланта, събрани от Гай Касий в Кампания, Апулия и Калабрия? Само че те се топяха много бързо. В Дирахиум сеното струваше десет пъти повече от обичайната си стойност, да не говорим за житото, месото, боба, прасетата, кокошките…

Гай Касий тръгна из Епир, за да види какво може да се обере от големите храмове из провинцията, особено в свещената Додона. През това време Помпей събра „правителството“ си на съвещание.

— Някой съмнява ли се, че ще спечелим тази война? — попита рязко.

Последваха недоволно мърморене, приглушени протести срещу този тон. Накрая Лентул Крус се обади:

— Разбира се, че не!

— Добре! Защото, уважаеми сенатори, ще се наложи да сложите малко пари в бойната ни колесница.

Отново мърморене, този път на изненада, забележки за неуместността на тази метафора на такова заседание на сената. Накрая Марк Марцел се осмели да попита:

— Какво искаш да кажеш, Помпей?

— Искам да кажа, уважаеми сенатори, че ще се наложи да поискате от банкерите си в Рим всички пари, които могат да ви осигурят, и ако не стигнат, да започнете да продавате имоти и предприятия.

Последваха възгласи на ужас, приглушени реплики за неприемливостта на това искане. Накрая се обади тъстът на сина му, Луций Скрибоний Либон:

— Не мога да продам имотите си! Ще си загубя сенаторския статус!

— В момента, Либоне — изсъска Помпей, — сенаторският ти статус не струва пукната пара! Приемете го: всеки от вас трябва да бръкне с лепкавите си пръсти в алчното си гърло и да изплюе достатъчно пари, че да можем да финансираме кампанията!

Чуха се възгласи на негодувание, недоволство срещу този тон, този тон! Накрая Лентул Крус отново се обади:

— Глупости! Което е мое, е неприкосновено!

Помпей избухна.

— Ти — закрещя той — носиш цялата вина за недостига ни на пари, Крусе! Ти, нищожество, пиявица, цирей на задника на Юпитер! Ти се подмокри от страх и се изстреля от Рим като стрела на катапулта, като остави хазната претъпкана до пръсване! И когато ти наредих да се върнеш в Рим и да поправиш тази грешка — това осъдително пренебрегване на консулските ти задължения, — ти има наглостта да ми отговориш, че ще го направиш само ако настъпя към Пиценум, за да отблъсна Цезар, така че да не може да те изрита по дебелия, изнежен задник! Ти ли ще ми говориш, че това, което казвам, са глупости? Ти ли отказваш да дадеш своята лепта за финансирането на кампанията? Пикая на грозното ти лице, Лентуле! Пърдя пред изтънчените ти ноздри, Лентуле! И ако не внимаваш, Лентуле, ще те разпоря тук със собствения си меч!

Никой не посмя да мърмори, никой не посмя да негодува. Застинали, потресени от ругатни, които не бяха чували дори от младшите си командири по време на военната си служба, разтреперани от страх, със свити стомаси и сърца, сенаторите го гледаха зинали от удивление.

— Освен Лабиен никой от вас не е способен да се пребори дори с възглавницата на леглото си! Никой от вас няма ни най-малка представа как се води война! Затова — продължи задъхано Помпей — е крайно време да получите такава. Най-важното, което е нужно за една война, са парите. Спомняте ли си какво обичаше да казва Крас? Че един мъж няма право да се нарече богат, ако не може да си позволи да поддържа поне един легион. Когато загина, той остави състояние от седем хиляди таланта, и то след като зарови част от богатството си на място, където никога няма да го открием! Пари! Имаме нужда от пари! Аз вече започнах да продавам имотите си в Лукания и Пиценум и очаквам всеки присъстващ тук да стори същото! Да го наречем инвестиция за щастливо бъдеще — пошегува се той доволен, че е поставил сенаторите там, където им е мястото: под обувката си. — Когато победим Цезар, ние хилядократно ще си възвърнем всичко, което сме вложили. Така че разтворете кесиите и — и изпразнете в общата ни военна каса. Ясно ли е?