Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Квинте Хортензий, поверявам ти Тосканско море. Ще събереш флота и ще следиш за безопасността на морските пътища между Сицилия и западното крайбрежие между Региум и Остия.

— Да, Цезаре.

Остана най-важният от легатите и всички лица се обърнаха към веселото, осеяно с лунички лице на Гай Скрибоний Курион.

— Курионе, стари приятелю, незаменим помощнико, верен съюзнико, смели човече… ти вземи всички кохорти на Ахенобарб от Корфиниум и събери допълнително войска, за да съставиш четири легиона. Съсредоточи се в Самниум и Пиценум, не в Кампания. Ще отидеш в Сицилия и ще изгониш Постумий, Катон и Фавоний. Задържането на Сицилия в наши ръце е от изключителна важност за нас, както знаеш. След като постигнеш пълен контрол върху острова, ще се прехвърлиш в Африка. Така ще сложим ръка на всички важни житници. Ще ти изпратя Ребил като заместник, а също и Полион.

— Добре, Цезаре.

— Всички военачалници ще разполагат с пропреторски империум.

Курион не се сдържа и попита:

— След като имам пропреторски империум, имам право на шестима ликтори. Могат ли да сложат лаврови клонки във фасциите си?

Цезар се усмихна за пръв път:

— Защо не? След като ми помогна да завладея Италия, Курионе, разбира се, че можеш. Какъв израз само! „Завладях“ Италия. Само че нямаше кой да я защитава. — Той кимна. — Това е всичко. На работа.

Курион изтича у дома си на Палатина в приповдигнато настроение, грабна Фулвия в прегръдките си и я разцелува. За разлика от Цезар, който бе принуден да стои на Марсово поле, той бе прекарал пет дни вкъщи.

— Фулвия, Фулвия, ще командвам собствена войска!

— Разкажи!

— Ще отида начело на четири легиона — четири легиона, представи си! — в Сицилия и после в Африка! Ще водя война сам! Аз съм пропретор , Фулвия, и имам право да сложа лаврови клонки във фасциите си! Аз съм военачалник! Имам шестима ликтори! А заместникът ми е славният ветеран от Галия, Каниний Ребил! Аз съм му началник! И на Полион също! Не е ли прекрасно?

И тя, вярната, винаги поддържаща мъжа си съпруга, грейна, нацелува луничавото му лице, притисна го силно до себе си, сподели радостта му.

— Моят съпруг е пропретор. Курионе, толкова се радвам! — Изведнъж изражението й се промени. — Това означава ли, че трябва да заминеш веднага? Кога ще поемеш новата си длъжност?

— Не знам дали изобщо ще стане официално. Цезар ни даде пропреторски империум, но няма право да го прави. Така че може би ще трябва да чакаме куриатен закон.

Фулвия настръхна:

— Той иска да стане диктатор.

— О, да. — Курион забрави първоначалното си въодушевление и се намръщи. — Това беше най-удивителното събрание, на което съм присъствал, скъпа моя. Той седеше там и раздаваше задачи, без дори да се замисли. Бързо, точно и ясно. Измисляше ги в момента. Този човек е изключителен! Прави го с пълното съзнание, че няма право да нарежда на никого да върши каквото и да било. Той е съвършен автократ. Предполагам, че десет години на абсолютна власт в Галия биха променили всекиго, но, о, богове, Фулвия, този човек е роден за диктатор! Ако има нещо, което не разбирам, то е как е успявал да крие истинската си същност толкова дълго време. О, помня как ме дразнеше, когато беше консул. Тогава смятах, че поведението му повече подхожда за цар, но всъщност си мислех, че е марионетка на Помпей. Сега виждам, че Цезар не може да бъде ничия марионетка.

— Той със сигурност дърпаше конците на моя Клодий, макар че самият Клодий не би се съгласил с мен, ако беше жив.

— Той не търпи никой да му се противопоставя, Фулвия. И някак си ще успее да постигне пълен контрол, без да пролее реки от римска кръв. Днес станах свидетел на раждането на един диктатор направо от главата на Зевс.

— Втори Сула.

Курион енергично тръсна глава:

— О, не. Няма нищо общо със Сула. Той няма слабостите на Сула.

— Можеш ли да продължаваш да поддържаш човек, който има намерение да управлява Рим еднолично?

— Мисля, че да. По една причина. Той е толкова способен. Не трябва само да позволявам Цезар да промени начина ни на мислене. Рим има нужда да бъде управляван от Цезар. Той обаче е само един човек. Затова на никого не бива да се позволява да управлява като него.

— Да се радваме тогава, че няма син.

— Нито друг роднина, който да заеме мястото му.

Долу, във влажната, мрачна дупка, която представляваше Форум Романум, се намираше жилището на върховния жрец, огромна и студена сграда без никаква архитектурна стойност и красота. Зимата тъкмо настъпваше и дворовете на постройката бяха неизползваеми заради студа, но стопанката на дома притежаваше уютна малка всекидневна, отоплена от два мангала. Стаята бе принадлежала на майката на върховния жрец, Аврелия, и по нейно време стените бяха закрити от шкафчета и етажерки с писма и книги. Сега всички тези мебели ги нямаше — стените отново бяха обагрени в пурпур и алено, позлатените пиластри и корнизи блестяха, високият сводест таван бе изпъстрен с виолетово и златисто. Доста усилия бяха отишли за убеждаването на Калпурния да се премести тук от покоите си на горния етаж — накрая Евтих, икономът, превалил вече седемдесетте, успя, като намекна, че всички прислужници били твърде стари, за да сноват постоянно по стълбите. И така, Калпурния най-сетне склони да се премести — оттогава бяха минали вече почти пет години, достатъчно, за да не чувства постоянно присъствието на Аврелия в помещението.