Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Калпурния седеше с три котенца в скута, две сиви и едно на черни и бели петна; държеше ръцете си леко отпуснати върху дебелите им телца. Те спяха.

— Обичам да гледам колко безгрижни са в съня си — сподели с усмивка тя пред гостенките си. — Светът може да се проваля край тях, а те ще продължават да сънуват. Толкова са сладки. Ние, хората, сме загубили безгрижието на съня си.

— Видя ли се с Цезар? — попита Марция. Домакинята вдигна големите си, тъжни кафяви очи.

— Не, сигурно е прекалено зает.

— Не направи ли опит да се свържеш с него? — поинтересува се Порция.

— Не.

— Не смяташ ли, че би трябвало да го направиш?

— Той знае, че съм тук, Порция.

Тя не изрече последните думи с гняв или обида, просто отбеляза един факт.

Странна компания, би помислил страничният наблюдател — съпругата и дъщерята на Катон на гости у жената на Цезар. Калпурния и Марция обаче се бяха сприятелили от времето на брака на Марция с Квинт Хортензий, от душевното й и плътско изгнание. Подобно, бе помислила тогава Марция, на изгнанието, на което беше осъдена Цезаровата съпруга. Бяха си допаднали много, защото и двете бяха нежни души без особен интерес към обикновените занимания на жените от висшата класа: предене, плетене, шиене, бродиране; рисуване на чинии, чаши, вази, платна; пазаруване; сплетничене. А и двете нямаха деца.

Приятелството им беше започнало с едно посещение на любезност след смъртта на Юлия, после още едно след тази на Аврелия. Ето, бе помислила Марция, една самотна душа като нея: някой, който нямаше да я съжалява, който нямаше да я кори, че толкова безропотно се е примирила с решението на съпруга си. Не всички римлянки бяха толкова смирени, независимо от общественото им положение. И двете завиждаха на жените от простолюдието — те можеха да работят като лечителки, акушерки, аптекарки или да се занимават с изкуство в производството на килими, като скулпторки или художнички. Само представителките на висшата класа бяха ограничени от общественото си положение и можеха да се отдават единствено на домашни занимания.

Тъй като не обичаше особено котки, отначало Марция намираше заниманията на Калпурния за доста досадни, но после установи, че котките са много интересни създания. Това, разбира се, не я накара да склони на постоянните предложения на приятелката й да й даде някое коте. Бе стигнала до извода, че ако Цезар бе подарил на жена си куче, тя сега щеше да бъде заобиколена с псета.

Порция се беше включила съвсем наскоро в компанията. Когато научи, че Марция се е сприятелила с жената на Цезар, тя бе наговорила какво ли не. Това обаче нито впечатли мащехата й, нито накара Катон да ограничи съпругата си.

— Светът на жените не е като този на мъжете, Порция — беше се троснал той по обичайния си начин. — Калпурния е много уважавана и достойна жена. Баща й я омъжи за Цезар по същия начин, по който аз те дадох на Бибул.

След заминаването на Брут за Киликия обаче Порция изведнъж се промени — строгата стоичка, отказваща да има нещо общо със света на жените, загуби жарта си и започна тайно да плаче. Удивена, Марция забеляза, че заварената й дъщеря се опитва отчаяно да крие чувствата си — тя беше влюбена в мъж, който бе отказал да приеме ръката й от баща й, когато му е била предложена, а сега беше заминал много далеч. След като завареният й син вече не бе поверен на грижите й, Порция се нуждаеше от малко по-човешки занимания от философията и историята. Тя гаснеше. Понякога Марция се страхуваше, че така и ще си отиде, ненужна за никого.

И така, след като даде тържествена клетва да не говори за политика и да не критикува най-омразния враг на баща си и съпруга си, Порция също започна да посещава Калпурния. И за нейно учудване тези срещи започнаха да й харесват. Тъй като и двете бяха добри души, тя не можеше да не хареса Калпурния. Добрите хора винаги се сприятеляват. Освен всичко Порция обичаше котки. Не че преди това ги бе виждала отблизо: котките се промъкваха в тъмното, мяукаха в търсене на любовни партньори, преследваха плъхове и се навъртаха около кухните за храна. Ала в момента, в който Калпурния показа невероятно дебелия си, мързелив риж Феликс и Порция погали това пухкаво, ласкаво, мъркащо създание, тя веднага заобича котки. Освен компанията на Калпурния това бе другото, което я караше да идва в Домус Публика, защото нито баща й, нито съпругът й биха приели добре идеята да си вземе някакво домашно животно, било то куче, котка или рибка.