Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— С бягството си, Филодеме, тези лица се отказаха от правата си. Аз съм истинският управник на Рим.

— Не, не си.

— Това означава ли, Филодеме, че вие ще подкрепите враговете на Рим в лицето на Помпей и неговите съюзници?

— Масилия предпочита да не помага на никого, Цезаре. Макар че — добави Филодем с усмивка — изпратихме пратеници в Епир, за да засвидетелстваме подкрепата си за законното правителство в изгнание.

— Това е както нагло, така и неразумно.

— Дори да е така, не виждам какво можеш да направиш. Масилия има твърде силна войска, за да я поставиш на колене.

— Не ме предизвиквай! — предупреди с усмивка Цезар.

— Върши си работата, Цезаре, и остави Масилия на мира.

— Преди това трябва да получа уверение, че градът ще запази неутралитет.

— Няма да помагаме на никоя от двете страни.

— Въпреки пратениците до Гней Помпей?

— Това беше политически ход без реални последствия. На практика смятаме да запазим пълен неутралитет.

— И по-добре за вас, Филодеме. Ако видя признаци на обратното, ще осъмнете обсадени.

— Не можеш да си позволиш да обсаждаш едномилионен град. Това да не ти е Укселодунум или Алезия?

— Колкото повече гърла има за хранене, Филодеме, толкова по-лесно ще падне градът. Чувал си, предполагам, за римския пълководец, който обсадил един испански град. Градските управители му изпратили дарове от хранителни продукти като доказателство, че имат предостатъчно храна за десет години. Пълководецът изпратил писмо с благодарност за подаръка, в което ги информирал, че смятал да превземе града на единайсетата година. Градът се предал. Знаели, че го мисли сериозно. Затова ви предупреждавам: не помагайте на враговете ми.

Два дни по-късно Луций Домиций Ахенобарб пристигна по море с два легиона етрурски доброволци. В момента, в който корабите му се появиха пред пристанището, масилците свалиха дългата верига пред залива и го пуснаха да мине.

— Гответе се за обсада — гласеше нареждането на градския съвет.

Цезар въздъхна и реши да обсади града, забавяне, не толкова фатално, колкото го смятаха управниците на Масилия — през зимата Пиренеите бяха трудни за преминаване, а морските бури щяха да осуетят прехвърлянето на Помпеевата войска по вода.

Най-хубавото бе, че Гай Требоний и Децим Брут пристигнаха начело на Девети, Десети и Единайсети легион.

— Оставих Пети край Икауна в силно укрепен лагер — съобщи Требоний, гледайки Цезар едва ли не влюбено. — Хедуите и арверните се нагаждат добре към новия ред и имат способни войници, обучени в римски стил. Можем да ги използваме, ако се наложи да допълваме Пети. Новината за победата ти в Италия накара всички племена да се притаят по-ниско от тревата. Отнася се дори и за беловаките, които още недоволстват. Те вече са изпитали гнева ти. Предвиждам, че тази година Галия ще е мирна.

— Добре, защото не мога да си позволя да оставя повече от един легион. — Цезар се обърна към другия си верен сподвижник: — Дециме, ако искаме да подчиним Масилия, трябва да си осигурим добра флота. Ти си специалист. Според братовчеда Луций в Нарбон имат отлично корабостроене и с готовност ще ни продадат няколко здрави триреми. Иди виж какво предлагат. — Той се изсмя. — Можеш ли да повярваш, че Помпей и консулите са забравили да опразнят хазната, преди да избягат?

Требоний и Децим Брут затаиха дъх от изненада.

— О, богове! — възкликна Децим Брут, към когото бе отправен въпросът. — Аз никога не бих си помислил да служа при друг, Цезаре, но това ме прави истински горд, че се сражавам за теб! О, какви глупци!

— Да, това ни показва колко са объркани и колко са неподготвени за каквато и да било война. Те се перчиха, размахваха юмруци, заплашваха ме, ала през цялото време са си мислили, че няма да посмея да вляза в Рим. Нямат никаква стратегия, никаква представа какво да правят. И никакви пари. Оставих нареждания на Антоний да не пречи на продажбата на нито една собственост на Помпей, да не препятства изнасянето на средства от Италия.

— Защо? — попита Требоний с обичайното си тревожно изражение. — Пресичането на всички източници на средства на Помпей със сигурност ще помогне за безкръвното спечелване на войната.

— О, аз само изчаквам. Това, което Помпей и останалите продадат, за да финансират военната си кампания, няма да им се възвърне. Нашият пиценски приятел е сред тримата най-богати мъже в цялата страна. Ахенобарб сигурно е в челната шестица. Искам да фалират. Безпаричните велики мъже имат влияние, но не и власт.