Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Бихте ли излъчили десетима доброволци?

Никой обаче не стана.

Със стиснати устни Цезар погледна градския претор Марк Емилий Лепид, най-възрастния сред останалите в Рим магистрати. По-малкият син на човек, въстанал срещу сената и намерил смъртта си заради това (някои казваха от пневмония, други — от удар), Лепид бе решен да върне рода си сред най-влиятелните фамилии в Рим. Бе красив мъж с белег от меч през лицето и отдавна си беше дал сметка, че добрите люде не му се доверяват (нито на него, нито на големия му брат, Луций Емилий Лепид Паул), затова идването на Цезар бе възможност за него.

И така, преди началото на обсъжданията той се изправи и заяви:

— Уважаеми сенатори, проконсулът Гай Цезар помоли да му бъде осигурен достъп до хазната. Затова предлагам да му бъдат отпуснати всички средства, от които има нужда. И не без изгода за самата хазна. Гай Цезар предложи да вземе заем с десетпроцентна лихва.

— Налагам вето на това предложение, Марк Лепиде — обади се Луций Метел.

— Луций Метеле, това не е добро за Рим! — възкликна Лепид.

— Глупости! — изсумтя презрително Луций Метел. — Първо, не можеш да правиш такива предложения, когато сенатът няма кворум. И което е по-важно, Гай Цезар иска средствата, за да ги използва срещу законното правителство на Рим. Налагам вето върху предложението да му се осигури заем от хазната и ще държа на него и в бъдеще! Ако Цезар не намери пари, ще се наложи да прекрати агресията си. Затова налагам вето.

Лепид обаче не отстъпваше:

— В момента сме в извънредно положение, следователно народните трибуни нямат право на вето, Луций Марцеле.

— А — усмихна се лъчезарно Луций Метел, — само че това беше при старото правителство! Цезар навлезе в Италия, за да защити правата на народните трибуни, и това е неговият сенат, неговото правителство. Правото на вето на народните трибуни би трябвало да е гарантирано.

— Благодаря, че опресни паметта ми, Луций Метеле — обади се Цезар и разпусна сената.

След това той свика народа на официално събрание във Фламиниевия цирк. Това събрание се радваше на по-добра посещаемост, главно от хора, които не хранеха никаква симпатия към добрите люде. Множеството изслуша в захлас същата реч, която Цезар бе произнесъл в сената, прие добре вестта за хуманната му постъпка и изрази готовност да помага с каквото може. Особено след като научи, че Цезар имал намерение да продължи политиката на Клодий с безплатните дажби жито и да даде на всеки жител на Рим триста сестерции.

— Ала аз не искам да бъда диктатор! — заяви той. — Искам да накарам сената да поеме управлението и ще продължа, докато не го убедя. Затова в момента не искам от вас да прокарвате никакви закони.

Това се оказа грешка, защото безизходното положение в сената се задържа: Сервий Сулпиций продължи да поставя всевъзможни пречки, никой не изявяваше желание да се включи в делегацията до Помпей, а Луций Метел налагаше вето всеки път, когато Цезар поискаше пари.

Заранта на четвъртия ден на април Цезар пресече помериума и влезе в града, придружен от дванайсетте си ликтори (с алени туники и брадви във фасциите си — нещо, което бе позволено само на диктатора). Придружаваха ги двамата му народни трибуни Антоний и Квинт Касий и градският претор Лепид. Антоний и Квинт Касий бяха в пълно бойно снаряжение и носеха мечовете си.

Той отиде направо в подземието на храма на Сатурн, където се помещаваше съкровищницата.

— Хайде — нареди на Лепид.

Той заудря с юмрук по вратата и изкрещя:

— Отворете на градския претор!

Дясното крило на вратата се открехна и отвътре надникна един трибун аерариус с уплашено лице.

— Да?

— Пусни ни.

Отнякъде изникна Луций Метел и им препречи пътя.

— Гай Цезаре, ти се отказа от империума, който твърдиш, че притежаваш. Прекосил си свещената граница на Рим.

Около тях бързо се трупаха хора.

— Гай Цезаре, ти нямаш никакво право да влизаш в тази сграда и да вземеш дори една сестерция отвътре! — закрещя Луций Метел. — Аз наложих вето върху достъпа ти до римската хазна и тук, и сега го повтарям отново! Връщай се на Марсово поле или в официалното жилище на върховния жрец. Иди където щеш, няма да те спирам. Ала няма да ти позволя да влезеш в римската съкровищница.

— Направи път, Метеле — нареди Марк Антоний.

— Няма.

— Направи път, Метеле — повтори Антоний. Метел обаче говореше с Цезар, не с Антоний:

— Твоето присъствие тук е в нарушение на всички римски закони! Ти не си диктатор! Не си и проконсул! В най-добрия случай можеш да се наречеш сенатор, в най-лошия си изменник. Ако не ме послушаш и прекрачиш този праг, всички присъстващи тук ще разберат какъв си всъщност — враг на римския народ!