Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Сега се чувствам наистина жива — каза приятелката ми.

— Ти ли?

— Ммм, тялото ми, цялото ми същество.

— А аз съм заедно с теб — рекох. — Наистина жив.

Каква изумителна тишина, помислих си. Нито звук наоколо. Всички освен нас двамата вероятно бяха отишли някъде, за да отпразнуват първата неделя на есента.

— Знаеш ли, наистина обичам това — прошепна тя.

— Ммм.

— Все едно сме на пикник, толкова е хубаво.

— На пикник ли?

— Да.

Прегърнах я и я притиснах до себе си. Сетне проврях лице през кичурите коса, за да я целуна отново по ухото.

— Тези десет години са били много дълги за теб, нали? — попита тихо тя до ухото ми.

— Доста дълги — потвърдих аз. — Много, много дълги. Всъщност безкрайни, не че съм успял да сложа точка на нещо.

Тя понадигна съвсем леко глава от страничната облегалка на канапето и се усмихна. Усмивка, която бях виждал и преди, но и да ме убиете, не мога да се сетя кога и при кого. Без дрехи жените си приличат стряскащо много. Това винаги ме е хвърляло в ужас.

— Хайде да отидем да търсим овцата — каза тя със затворени очи. — Тръгнем ли да я търсим, всичко ще си дойде на мястото.

Погледах я известно време в лицето, после се вторачих в ушите й. Обгърнато от меко следобедно сияние, тялото й беше като от старинен натюрморт.

В шест часа тя се облече, среса се, изми си зъбите и си пръсна одеколон. Аз седях на канапето и четях „Приключенията на Шерлок Холмс“. Разказът започваше с: „Колегата ми Уотсън е ограничен доста в мисленето си, но притежава невероятно упорство.“ За начално изречение не беше зле.

— Довечера ще закъснея, не ме чакай — каза гаджето ми.

— Работа ли?

— Опасявам се, че да. Днес всъщност би трябвало да имам почивен ден, но нали знаеш как е. Извикаха ме, защото от утре изчезвам.

Тя излезе, после, след миг-два, вратата се отвори.

— А какво ще правиш с котарака, докато ни няма? — попита приятелката ми.

— Уф, съвсем ми изхвърча от главата. Но ти не се притеснявай, ще имам грижата.

Извадих на котарака мляко и бисквити със сирене. Зъбите му бяха толкова слаби, че той не можеше да сдъвче сиренето.

В хладилника нямаше нищо, което да ми се стори годно за ядене, затова отворих една бира и седнах да гледам телевизия. В новините също нямаше нищо, което да прилича на новини. В неделя вечер обикновено дават репортажи от зоологическата градина. Погледах жирафите, пандите и слоновете, после изключих телевизора и вдигнах телефона.

— Обаждам се за котарака — казах на мъжа.

— За вашия котарак ли?

— Да, имам котарак.

— Е, и?

— Ако не го оставя на някого, не мога да замина.

— Наоколо има много хотели за домашни любимци.

— Той е стар, с разклатено здраве. Един месец в клетка със сигурност ще го погуби.

Чувах нокти, които барабанят по маса.

— Е, и?

— Бих искал да се грижите за него. Имате огромна градина, все ще се погрижите за един котарак.

— И дума да не става. Шефа мрази котки, а градината трябва да привлича птици. Един котарак, и птиците няма и да припарят насам.

— Шефа е в безсъзнание, а котаракът няма сили да гони птици.

— Добре тогава. Утре сутрин в десет часа ще пратя някой от шофьорите да прибере котарака.

— Ще осигуря котешка храна и тоалетна. Той яде само тази марка, ако свърши, ви моля да купите пак от нея.

— Може би ще бъдете така любезен да кажете тези подробности на шофьора. Както, струва ми се, вече ви споменах, аз съм зает човек.

— Предпочитам да общувам с един човек. Така е ясно кой носи отговорност.

— Отговорност ли?

— С други думи, ако котаракът умре в мое отсъствие, няма да получите от мен нищо, дори и да намеря овцата.

— Хмм — каза мъжът. — Имате право. Не улучихте целта, но за аматьор се справяте доста добре. Ще си запиша, затова, ако обичате, говорете бавно.

— Не му давайте тлъсто месо. Повръща го. Зъбите му са лоши, затова не му давайте и твърда храна. Сутрин се храни с мляко и консерви котешка храна, вечер — с шепа суха храна с риба, месо или сирене. И ако обичате, му сменяйте всеки ден тоалетната. Той не я обича мръсна. Често получава разстройство, но ако не му мине до два дена, ветеринарят ще предпише лекарство, което да му дадете.

След като стигнах дотук, се ослушах — да чуя дращенето на химикалка в другия край на линията.

— Понякога получава лишеи в ушите — продължих аз, — затова веднъж на ден ги чистете с памуче, напоено със зехтин. Котаракът не обича да му чистят ушите и се дърпа, ето защо внимавайте да не му спукате тъпанчетата. Освен това, ако се притеснявате, че ще ви издере мебелите, веднъж седмично му режете ноктите. Става и с обикновени ножички. Почти сигурен съм, че няма бълхи, но за всеки случай може би е разумно от време на време да го къпете с шампоан против бълхи. Продава се по всички магазини за домашни любимци. След като го изкъпете, го подсушете с хавлиена кърпа и го срешете хубаво, а накрая включете за малко и сешоар. Иначе ще настине.