Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Не разполагаме с много време, затова нека бъдем кратки — подканил през шепот човекът.

Извадил от портфейла си визитна картичка, толкова остра, че човек можел да си пореже пръстите на нея, и я сложил на масата. Картичката била херметично ламинирана и неестествено бяла и върху нея имало ситни, наситеночерни букви. Но нямало звания, титли и длъжности, нямало адрес и телефонен номер. Било написано само едно име. Било достатъчно да го погледнеш, за да те заболят очите. Съдружникът ми я обърнал, видял, че отзад на картичката няма нищо, отново я погледнал отпред, сетне извърнал очи към посетителя.

— Посоченото име ви е познато, надявам се — рекъл мъжът.

— Да, познато ми е.

Посетителят издал с една стотна от сантиметъра брадичката си и кимнал отсечено. Полезрението му изобщо не се изместило.

— Изгорете я, ако обичате.

— Да я изгоря ли? — възкликнал съдружникът ми и погледнал изумен мъжа.

— Визитната картичка. Изгорете я. Още сега — отсякъл той.

Съдружникът ми побързал да вземе настолната запалка и да подпали ъгълчето на визитната картичка. Държал я за единия край, докато тя изгоряла наполовина, после я оставил в големия кристален пепелник. Двамата продължили да наблюдават как тя тлее. Когато картичката се превърнала в бяла пепел, помещението било обгърнато от умислено мълчание, каквото се спуска след клане.

— Идвам тук, облечен в цялата власт на посоченото име — казал мъжът, с което най-после нарушил мълчанието. — А това означава, че каквото кажа оттук нататък, то представлява изцяло волята и желанията на това име.

— Желанията… — повторил съдружникът ми.

— „Желая“, изискана дума, която изразява отправната точка към постигането на определена цел — рекъл посетителят. — Има, разбира се, и други начини да се изрази същото. Наясно сте с това, нали?

Съдружникът ми побързал да си преведе наум думите му.

— Наясно съм.

— Въпреки това става дума не за концептуален въпрос или политическа сделка, а за делово предложение в строгия смисъл на понятието. — Посетителят произнасял думите така, както ги произнасят родените в чужбина японци, а не японските японци. — Вие сте бизнесмен, аз също съм бизнесмен — продължил той. — Реално погледнато, ние с вас не бихме могли да обсъждаме нищо друго, освен бизнес. Нека оставим разговорите за нереалистичното на други. Съгласен ли сте?

— Разбира се — потвърдил съдружникът ми.

— Ролята ни всъщност е да се заемаме със съществуващите нереалистични фактори и да ги преобразуваме в по-изтънчена форма, която може да се крепи на великата схема на реалността. Делата човешки се натъкват на нереалности. Защо? — попитал риторично посетителят. После пипнал пръстена със зелен камък върху средния пръст на лявата си ръка. — Защото изглежда по-лесно. Към това трябва да добавим и че има обстоятелства, когато нереалността се стреми да създаде впечатление, изместващо реалността. Иначе казано — уточнил мъжът, като продължил да си играе с пръстена, — ние сме племе, чието битие се свежда до пренасочването на трудностите. Ето защо ви призовавам към сдържаност и търпение, ако нещо, което кажа оттук нататък, изисква усърден труд или тежки решения. Такова е естеството на нещата.

Сега вече съдружникът ми съвсем се объркал, но все пак кимнал.

— Чудесно, в такъв случай ще изложа исканията на заинтересованата страна. Първо, желателно е да спрете издаването на бюлетина за връзки с обществеността, който ви е възложено да подготвяте от застрахователна компания „Пи“.

— Но…

— Второ — прекъснал го посетителят, — желателно е да ми уредите разговор с човека, който всъщност подготвя тази страница.

Мъжът издърпал от джоба си бял плик и извадил от него старателно сгънат на четири лист хартия, който подал на съдружника ми. Той го разгънал. Както би могло да се очаква, било копие на снимка за рекламна брошура, подготвена от фирмата ни. Най-обикновена снимка на идиличен пейзаж в Хокайдо: облаци, планини, тучни пасища и овце и върху тях редовете на с нищо незабележимо пасторално стихотворение. Нищо повече.

— Засега желанията ни са две на брой, но колкото до първото от тях, то е не толкова желание, колкото свършен факт. И по-точно, решение, което вече е взето в съответствие с нашите желания. Ако имате някакви съмнения, поговорете, ако обичате, по телефона с началника на отдел „Връзки с обществеността“ в застрахователната компания.

— Ясно — рекъл съдружникът ми.

— Въпреки това не е трудно да се досетим, че за фирма с размерите на вашата щетите, нанесени от такива неблагоприятни обстоятелства, могат да са значителни. За щастие, както безспорно осъзнавате, сме в положение да оказваме немалко влияние в тази област. Ето защо, след като се съобразите с второто ни желание и при условие че натовареният с брошурата човек ни предостави доклад, който да ни удовлетворява, сме готови да покрием изцяло загубите ви. И вероятно не само да ги покрием.