Харуки Мураками - Преследване на дива овца

Настъпила тишина.

— В случай че не изпълните желанията ни — допълнил мъжът, — няма да имате работа в тази и в която и да е друга област, следователно по света също няма да има място за вас.

Отново тишина.

— Имате ли въпроси?

— Значи всичко е заради снимката? — изпелтечил съдружникът ми.

— Да — потвърдил посетителят, като подбирал внимателно думите, сякаш прехвърлял върху протегната длан различните възможности. — Случаят всъщност е точно такъв. Аз обаче не съм в състояние да обсъждам нататък въпроса с вас. Нямам такова право.

— Ще се обадя по телефона на човека, когото искате да видите. Би могъл да дойде до три часа — уточнил съдружникът ми.

— Отлично — одобрил мъжът и погледнал ръчния си часовник. — В четири часа ще пратя кола, която да го вземе. А сега нещо важно: не бива да разговаряте за това с абсолютно никого. Разбрахте ли?

След което двамата се разделили съвсем делово.

— Това е в общи линии — обясни съдружникът ми.

— Нищо не разбирам — споделих с незапалена цигара между устните. — Първо, нямам и понятие кой е човекът от визитната картичка. Второ, не проумявам защо се е разстроил чак толкова от някаква си снимка на овце. И накрая, не разбирам как е спрял наше издание.

— Човекът от визитната картичка е виден представител на десницата. Името и лицето му почти не се разгласяват, затова го познават малцина, но ти вероятно си единственият в нашата област, който не знае за кого става въпрос.

— Да, такъв съм си, глух за света — беше неубедителното ми оправдание.

— Той е от десницата, но не от така наречената десница. Не е дори от същинската десница.

— Съвсем ме обърка.

— Истината е, че никой не знае какво мисли той. Не е издавал нищо, не държи речи на обществени места. Изобщо не дава интервюта, не позволява да го снимат. Дори не е сигурно, че е жив. Преди пет години един репортер от списание попада на следа, изобличаваща го в някакви далавери с инвестиции, но материалът така и не вижда бял свят.

— Виждам, че си се подготвил добре.

— Познавах лично репортера.

Взех запалката и запалих цигарата.

— И какво прави сега репортерът?

— Прехвърлиха го в администрацията. От сутрин до вечер попълва формуляри. Светът на средствата за масово осведомяване е изненадващо малък и репортерът послужи за назидание. За нещо като череп, сложен на входа на африканско село.

— Ясно — казах аз.

— Но все пак знаем нещичко за живота на мъжа преди войната. Роден е през 1913 година в Хокайдо, след като завършва обикновено училище, идва в Токио, многократно си мени работата и клони към десницата. Струва ми се, че е лежал и в затвора. След като излиза на свобода, е пратен в Манджурия, където се сдушва с горните ешелони в армията на Канто и участва в някакъв заговор. Не се знае почти нищо за организацията, стояща зад заговора, но някъде по онова време мъжът най-неочаквано се превръща в тайнствена личност. Мълви се, че е пласирал дрога, което не е никак изключено. Успява да прекоси цял континентален Китай, колкото да се качи на изтребител две седмици преди идването на съветските части и да избяга набързо в Япония. Трофеите му: огромно, едва ли не неизчерпаемо съкровище от злато и сребро.

— Може да се каже, че е уцелил добре момента — вметнах аз.

— Определено. Нашият човек наистина умее да се възползва от момента. Инстинктивно е усвоил кога да премине в настъпление и кога да се оттегли. Освен това винаги насочва вниманието си към онова, което си струва. Дори когато окупационните сили го пращат зад решетките като особено опасен военнопрестъпник, процесът срещу него е прекратен по средата и така и не е възобновен. Уж по здравословни причини, но тук фактите са доста мъгляви. По-вероятно е постигнато споразумение с американците, след като Макартър насочва вниманието си към континентален Китай. — Съдружникът ми извади от поставката друга химикалка и я завъртя между пръстите си. — След като го пускат от затвора „Сугамо“, той подкупва с половината си съкровище цяла фракция в Консервативната партия. С другата половина пък купува рекламната индустрия. Обърни внимание, че това става по времето, когато рекламата не е нищо повече от раздавани на ръка евтини листовки.

— Дарбата на предвидливостта. Но по едно време не го ли обвиняваха в укриване на средства?

— Няма такова нещо. Не забравяй, че той е подкупил цяла фракция на консерваторите.

— А, да.

— При всички положения е използвал парите си, за да притисне в ъгъла пазара и на политици, и на реклами, и е създал властови център, който процъфтява и досега. Никога не излиза на повърхността, защото не му се налага. Няма нещо, което да му се опре, докато той държи в хватката си някои центрове на политическата власт и най-важните сектори на рекламната индустрия. Имаш ли представа какво е да подчиниш на себе си рекламата?