Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Вероятно не.

— Да подчиниш рекламата, означава да владееш почти изцяло издателската индустрия и радиото и телевизията. Няма област в издателската дейност и в радиото и телевизията, която по някакъв начин да не зависи от рекламата. Без нея те ще са като аквариум без вода. Така де, деветдесет и пет на сто от информацията, която достига до теб, вече е била предварително подбрана и платена.

— Пак има нещо, което не схващам — казах аз. — Разбирам те, когато ми разказваш как нашият човек е подчинил на себе си информационните индустрии, но каква връзка има това с факта, че е спрял рекламната брошура на една застрахователна компания? Това не е минало дори през някой от големите шефове. Той го е направил с пряк контакт.

Съдружникът ми се прокашля, после изпи каквото беше останало от вече изстиналия ечемичен чай.

— Акциите. Те са основният му източник на доходи. Той манипулира пазара, създава условия за принудителни сливания и фалити. Неговите хора по вестниците събират необходимата информация, а той решава и избира според приумиците си. Разбираме само малка частица от онова, което всъщност става. Останалите новини се заделят за Шефа. Няма, разбира се, открит натиск, но понякога нещата се доближават ужасно до изнудването. А ако изнудването не помогне, той нарежда на купените от него политици да се разтичат.

— Всяка фирма задължително си има едно-две слаби места.

— Всяка фирма си има тайна, която не иска да гръмне насред годишното събрание на акционерите. В повечето случаи те се вслушват в онова, което им се казва. Накратко, Шефа се е разположил направо върху властова основа от три съставни части: политици, информационни служби и фондовия пазар. И както вероятно се досещаш, за него е точно толкова лесно да спре рекламната ни брошура и да ни остави без работа, както и да обели твърдо сварено яйце.

— Хмм, я ми кажи тогава защо такава важна клечка ще вдига толкова шум заради някаква си снимка с пейзаж от Хокайдо?

— Много уместен въпрос — рече съдружникът ми. — Тъкмо се канех да те питам същото.

Единственото, което можех да направя, беше да вдигна рамене.

— А ти ми кажи откъде разбра, че става дума за овце? — попита съдружникът ми. — Пак ли се случва нещо зад гърба ми?

— Безименни джуджета предат ли, предат на чекръка в гората.

— Я повтори!

— Шесто чувство.

— Не на мен тия — въздъхна той. — Добре де, ще ти кажа какви са последните две събития. Колкото за да поразуча, звъннах на онзи бивш репортер от месечното списание. Говори се, че Шефа е излязъл от строя и има мозъчен кръвоизлив, но още няма официално потвърждение. Другата новина е за мъжа, който идва тук. Оказа се, че е личният секретар на Шефа, неговата дясна ръка, човекът, на когото той всъщност е поверил да ръководи организацията. Японец, роден в Щатите, завършил е Станфордския университет и работи при Шефа от дванайсет години. И той е обгърнат в тайнственост. Безспорно има глава на раменете си. Това горе-долу е всичко, което успях да науча.

— Благодаря — казах аз съвсем искрено.

— Винаги на твое разположение — отвърна съдружникът ми, без дори да се извръща към мен.

Откъдето и да го погледнеш, когато не пиеше, моят съдружник беше далеч по-нормален от мен. Беше по-невинен, по-внимателен и по-организиран в мисленето. Но рано или късно щеше да се напие. Не особено утешителна мисъл: по-достойните от мен се разпадаха направо пред очите ми.

Веднага щом той излезе от стаята, аз извадих от шкафчето му бутилката с уиски и си сипах едно.

Стига да решим, можем да се полутаме безцелно из континента на произволното. Без корени, като някакво крилато семе, понесено от случайно извил се пролетен ветрец.

Въпреки това можем и да отречем, че има такова нещо като съвпадения. Станалото станало, каквото има да става, ще стане и така нататък. С други думи, притиснати сме между „всичкото“, останало зад нас, и „нулата“ отвъд и водим мимолетно съществуване, където няма нито съвпадения, нито възможности.

В истинския живот обаче разликата между двете тълкувания е безценно малка. Състояние на нещата (както при почти всички междинни положения между тълкуванията), което доста наподобява това да наричаме една и съща храна с две различни имена.

Толкоз за метафорите.

От една страна, това, че съм сложил в рекламната брошура на застрахователната компания снимка с овце, може да се изтълкува като а) съвпадение, но от друга страна, може да се възприеме като б) нещо, което изобщо не е съвпадение.