Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Най-пресният пример беше отпреди няколко часа. Занимавах се с една от тези досадници, каквито всеки търговец на пиана неминуемо среща един-два пъти в живота си. Беше мома на неопределена възраст, с отвратителен дъх в устата и сигурно тежеше около деветдесет килограма. Сновеше от едно пиано до друго, осведомяваше се по три пъти за цената, гледаше настрани, докато й отговарях, вдигаше капаците, натискаше педалите и след половин час не бяхме още доникъде, магазинът смърдеше на пот и вече си представях как я душа. Тъй като говорех малко високо, Бети дойде да види какво става.

— Едно нещо не разбирам — каза момата, — каква е разликата между това тук и онова…

— Едното е с кръгли крака, а на другото са квадратни — въздъхнах аз. — Дявол да го вземе, скоро трябва да затварям.

— Всъщност колебая се между пиано и саксофон — добави тя.

— Ако изчакате още няколко дни, ще получим пищялки — изръмжах аз.

Но тя не ме чуваше, беше пъхнала глава в едно пиано, за да види какво има в търбуха му. Направих знак с ръка на Бети, че вече ми е писнало.

— Кажи и, че затваряме — прошепнах.

Качих се в апартамента, без да се обръщам. Изпих една голяма чаша студена вода. Внезапно започнах да изпитвам угризения. Имах всички основания да предполагам, че най-късно след пет минути Бети ще изхвърли онази вещица през витрината. За малко да сляза долу, но си промених решението. Нищо не се чуваше, никакъв шум от счупени стъкла, никакви викове даже. Бях направо сащисан. Но най-невероятното беше, че след три четвърти час Бети се качи широко усмихната и със спокойно изражение на лицето.

— Намирам, че много неприятно се държа с това момиче — каза. — Би трябвало да приемаш нещата по-спокойно.

Вечерта, докато играехме на „скрабъл“, ми излезе думата ЯЙЧНИК, но разбърках буквите и промених думата.

Обикновено, когато трябваше да доставям пианата по домовете, се налагаше да ставам рано. Така пък имах на разположение целия следобед, за да дойда на себе си. Бях направил една комбина с шофьорите доставчици от една фирма за мебели, две или три преки по-надолу. Идеята ми беше хрумнала един ден, когато ги видях да пренасят някакъв бюфет в отсрещната къща. И така, обаждах им се по телефона предната вечер и на сутринта се срещахме на ъгъла, натоварвахме пианото на пикапа, който бях наел, а те караха след мен с камиона. После връчвахме пианото и долу си уреждахме сметките. В този момент всички винаги се усмихваха по един и същи начин. Само че онази сутрин, когато трябваше да се заемем с рояла, нещата не се развиха по този начин.

Бяхме си определили среща за седем часа и аз висях от сутринта с първата за деня цигара в уста, крачех напред-назад по тротоара. Небето беше сиво, положително щеше да вали. Не бях събудил Бети, бях се изнизал от леглото като ленива змия.

След десет минути ги видях да се появяват бавно иззад ъгъла и да се приближават към мен, като караха плътно до тротоара. Наистина се движеха съвсем полека, питах се защо ли се мотаят така. Когато се изравниха, даже не спряха. Шофьорът се беше изправил зад кормилото, правеше ми знаци и кривеше лицето си, докато другият вдигаше някакъв голям картон и го долепяше до стъклото. На него пишеше: ШЕФЪТ Е ПО ПЕТИТЕ НИ! Веднага загрях. Направих се, че си връзвам патъка. След пет секунди една тъмна кола премина бавно покрай мен и онзи дребосък с очилата наистина беше зад волана. Стиснал зъби.

Така или иначе, хич не ми беше весело. Когато определя ден за доставка на едно пиано, обичам да си удържа на думата. Започнах трескаво да обмислям възможните решения, после спринтирах до магазина на Боб. Горе светеше. Грабнах малко чакъл и го метнах по прозорците. Боб се показа.

— Извинявай — казах, — да не те събудих?

— Не съвсем — отговори той, — от пет часа съм на крака. Трябваше да дундуркам сещаш се кого.

— Слушай, Боб, закъсах. Останах съвсем сам с едно пиано на главата, не би ли могъл да се освободиш за малко?…

— Да се освободя надали. Но ако искаш да ти помогна, нямам проблеми.

— Прекрасно. Ще мина да те взема след един час.

Знаех, че ако сме трима, щяхме да успеем да вкараме пианото през прозореца. Шофьорът сам можеше да качи цял шкаф на шестия етаж. Но ние с Боб нямаше да се справим сами. Върнах се при пикапа и подкарах към бюрото за даване коли под наем. Попаднах на един младок с връзка на райета, а ръбът на панталона му беше като острие на нож.

— Ето — казах, — връщам ти пикапа. Трябва ми нещо по-голямо с някакво устройство за разтоварване.