Филип Джиан - 37° 2 сутринта

— Не мога да ви оставя да тръгнете така — каза. — Истинска обществена опасност сте в момента.

— Ама аз не отивам далече. Ще карам съвсем бавно. Като се върна, веднага ще сменя гумата, можете да бъдете спокоен… просто не знам как стана така.

Той се отдръпна от колата, като си придаде уморен вид.

— Добре… ще си затворя очите. Но междувременно ще сложите резервната гума на нейно място.

Почувствах как космите на краката и на ръцете ми настръхват. Не можех в никакъв случай да покажа резервната си гума на един полицай. Сигурно беше на сто и петдесет хиляди километра. Тази, която искаше да сменя, изглеждаше чисто нова в сравнение с нея. Направо прегракнах от шубе. Поднесох към него пакета с цигари.

— Пушите ли?… Ама я кажете, сигурно страхотно много бачкане ви се отвори с тая история в банката… Не искам да съм на мястото на тези мръсници…

— Да, да, само че побързайте, извадете най-сетне тая гума, не сте ми само вие на главата.

Така и така всичко отиваше по дяволите, запалих си една цигара, като гледах пътя, който се виеше пред стъклото. Онзи присви очи.

— Може би искате да ви помогна, а? — попита.

— Не — въздъхнах, — няма смисъл. Само ще си изгубим времето за нищо. Не е първа младост. И нея ще я сменям…

Той сграбчи вратата. Някакъв немирен кичур се плъзна по челото му, но той не реагира.

— Според правилника би трябвало да спра от движение превозното ви средство — каза. — Бих могъл даже да ви накарам да продължите пеш. И така, ще обърнем и ще спрете пред някой сервиз, за да ви сменят гумата. Аз ще карам зад вас.

Това означаваше да закъснея най-малко с един час за срещата, а пиана от този вид не се продават всеки ден. За малко щях да му кажа, че за да си получи фиша за заплатата в края на месеца, не е необходимо да пречи на хората да си вършат работата. Но слънцето сякаш го беше облъчило.

— Вижте какво — казах, — имам среща на две крачки оттук. Не съм тръгнал на разходка, ще продавам едно пиано, а знаете, че днес никой не може да си позволи лукса да пропусне и най-малката сделка. В момента всички сме в несигурно положение… Давам ви честна дума, че като се върна, веднага ще сменя гумите. Заклевам се.

— Не. Веднага! — изскърца той.

Сграбчих кормилото и с усилие на волята си наложих да не го стопя в юмруците си, а в това време ръцете ми се бяха вдървили като цепеници.

— Добре — казах, — понеже явно държите на всяка цена да ме глобите, хайде, побързайте. Така поне ще знам за какво съм работил днес. Май че нямам избор…

— Не съм споменавал за никаква глоба. Казах само, че трябва да смените тази гума ВЕДНАГА!

— Да, много добре разбрах. Но ако заради това ми се провали продажбата, предпочитам да платя глобата.

Той помълча десетина секунди, като ме гледаше втренчено, после направи крачка назад и бавно измъкна патлака. Наоколо не се виждаше жива душа в радиус от няколко километра.

— Или ще направите каквото ви казвам, или като начало ще изпратя един куршум в шибаната ви гума!

Нито за миг не се усъмних, че е напълно в стила му да направи подобна щуротия, и затова след минута двете коли се носеха към града. Можех вече смело да сложа кръст на тази сутрин.

На входа имаше цял куп потрошени таратайки. Дадох мигач и влязох в двора. Едно почерняло от смазка псе лаеше, опъвайки веригата, за която бе вързана. Някакъв мъж сортираше болтове под навеса и ни гледаше как приближаваме. Беше един от тези хубави пролетни дни, почти топъл, без никакъв полъх. Наоколо се трупаха каросерии от катастрофирали коли. Слязох. Младото ченге също слезе. Монтьорът срита кучето, докато си бършеше ръцете. Усмихна се на ченгето.

— О, Ришар! Какво те води насам?

— По работа, приятелче, вечната работа…

— Аз идвам заради гумите — казах.

Онзи се почеса по главата, после заяви, че наистина имал три-четири мерцедеса в общия куп, но че проблемът бил да ги открие.

— Не се безпокойте, и без това нямам друга работа — изхилих се злобно аз.

Отидоха да му обърнат по една бира на сянка под навеса, докато аз се мотаех между колите. Вече закъснявах почти с половин час. Останките от каросерии бяха топли от слънцето. Властта беше в ръцете на врага. Трябваше да се изкача два-три пъти върху покривите на таратайките, докато успея най-сетне да открия един мерцедес.

Предната лява гума беше добра, само дето бях забравил да взема крика. Трябваше да се върна. Въздухът миришеше на отработено масло. Взех инструментите от колата. Другите двама седяха на някакви сандъци и разговаряха. Свалих си пуловера. Махнах им с ръка, като минавах край тях.