Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Напъна се да се пребори със съня. Усмихваше се, но в същото време очите й се затваряха, докато аз бях в състояние да си чеша езика цяла нощ. О, по дяволите, ПО ДЯВОЛИТЕ! Помогнах й да се съблече, като й обяснявах, че за мен нещата са кристално ясни. Държеше ръката си пред устата, за да не ме засегне. Плеснах я по дупето, докато се пъхваше под завивките. Зърната на гърдите й бяха меки като пашкул. Излишно беше да продължавам проучванията по-долу, между краката, тя вече спеше.

Грабнах радиото и се настаних в кухнята с една биричка. Попаднах на новините, но нищо особено не се беше случило. Всички бяха вече повече или по-малко трупове. Изключих го малко преди да започне спортната емисия за деня. Луната беше почти пълна, тя направо бе кацнала на масата, така че не беше необходимо да паля лампата. Това ми действаше отморяващо. Внезапно ми хрумна да се изкъпя. Мислите ми бяха ясни като слънчево зимно небе и имах чувството, че мога да докосна нещата с поглед. Бих могъл да чуя как някоя сламка тихо се прекършва на сто метра от мен. А бирата се изливаше в гърлото ми с яростта на буен поток. Добре, признавам, че си го биваше онова прахче, но само като си помислех колко струваше един грам, тръпки ме побиваха.

След един час все така си седях на стола, но се бях навел леко напред и гледах между краката си, за да видя имах ли още топки, или не. Заканвах се сам на себе си. Изправих се леко запъхтян и се усмихвах щастливо. Отидох да взема каквото ми трябваше и после пак седнах до масата.

Малко по-късно вече бях изпълнил три страници. Спрях се. Исках просто да разбера дали все още бях в състояние да напиша поне една страница, нямах намерение да излея цял поток на съзнанието като Пруст. Изпуших една цигара, загледан в тавана. Не беше никак лошо, ама никак, и ако имаше някой изненадан, това бях аз. Прочетох бавно страниците. Не преставах да се учудвам сам на себе си, не си спомнях да съм писал подобни работи, без да съм бил в най-добрата си форма. В известен смисъл това беше успокояващо, все едно, че отново яхваш велосипеда след петнайсет години и установяваш, че не си се озовал на земята след първото завъртане на педалите. Това ме стъписа. Протегнах ръцете си напред, за да видя дали не треперят. Някой би помислил, че чакам да ми сложат белезниците.

Тъй като досадните натяквания и разните въпроси съвсем не бяха съкровена цел в живота ми, старателно изгорих страничките, и то без капка съжаление. Когато напиша нещо, после никога не го забравям. По това се познават писателите, които имат слух.

Към два през нощта някаква котка измяука зад прозореца. Пуснах я вътре и реших да я нагостя с кутия сардини в доматен сос. Сигурно бяхме единствените будни същества на цялата улица. Беше още малко коте. Погалих го и то измърка. После се настани на коленете ми. Реших да го оставя малко да смели рибата, преди да стана, имах чувството, че нощта не помръдва. Адски внимателно се наведох назад, за да достигна пакет чипс с върха на пръстите. Беше почти пълен. Изсипах малко на масата, колкото да минава времето.

Когато чипсът вече беше на привършване, попитах се дали си въобразява, че ще изкара цялата нощ на коленете ми. Бутнах го на земята. То се отърка в краката ми. Реших да опитам с купичка прясно мляко. Може да се каже, че денят бе преминал под знака на млякото, едновременно гальовен и изгарящ като него, загадъчен, непредвидим и неизмеримо бял, с мечета, слонове, котки и какво ли не щеш още. За човек, който направо не може да понася млякото, справих се чудесно, не разлях нито капка. Трябва да се съобразяваме с тази непреодолима сила, която ни кара да изпием чашата до дъно. Сипах бавно млякото и втория път, без дори ръката ми да трепне. Изглежда, че това щеше да бъде последното за деня изпитание, а за тези неща имам доста силна интуиция.

Върнах котето върху перваза на прозореца и затворих след него, докато то се изтягаше върху мушкатото. Пуснах малко музика. Обърнах още една бира, преди да отида да си легна. Имах желание да правя нещо, но не ми идваше наум нищо достатъчно съблазнително. Колкото да се поразмърдам малко, събрах нещата на Бети и ги подредих грижливо.

Изпразних пепелниците. Препусках из стаята след един комар. Заех се да превключвам каналите на телевизора, но нямаше нищо, което човек би могъл да гледа повече от една минута, без да умре от скука. Измих си косата.

Седнал, до леглото, изчетох някаква статия, чийто автор припомняше най-необходимите предпазни мерки в случай на атомно нападение — най-вече да се стои далеч от прозорците.