Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Когато тя най-сетне направи връзката, от гърдите й се откъсна нещо като радостно стенание, ако мога да се изразя така. Щеше да се хвърли в обятията ми, но я спрях с пръст.

— Още само секунда — казах.

Отидох да отворя багажника на колата. Ако мъжът не ме мотаеше нещо, движех се точно по график. Извадих целувчената торта с малини от опаковката и пробвах с пръст дали не е прекалено омекнала. Чудна беше проклетницата, мека колкото трябваше. Занесох я на Бети, тя беше цялата почервеняла.

— Честит рожден ден! — издекламирах. — Трябва да я изядем веднага. За твоите трийсет години.

Не изчаках да й се завие свят. Сложих тортата на капака на колата и я хванах за ръка.

— Сега ела да видиш какво има в багажника.

Бях приготвил всичко от предишния ден, изкупих целия супер и дори успях да подменя няколко етикета върху по-скъпите продукти.

— Всичко е предвидено така, че да можем да изкараме три дни — казах. — Ако, разбира се, пожелаеш да ме поканиш у дома.

Тя се облегна на колата и ме привлече към себе си. Това продължи най-малко пет минути, но щеше да трае и по-дълго, ако не се бях отдръпнал, ако не бях запазил самообладание.

— Няма да оставим тортата да се разтопи, нали… Би било много тъпо…

Трябваше да направим два курса, за да пренесем всичко в къщичката. Бая стръмничко беше, а и слънцето вече напичаше. Бети тичаше напред-назад, навеждаше се, за да вземе някакво смешно камъче, или се спираше с ръка над очите и се взираше в хоризонта. Мама му стара, направо не мога да повярвам, повтаряше тя.

Колкото до мен, давах си сметка, че номерът беше успял. Всичко стана точно както си го представях. Даже и съборетината й харесваше, беше нищо и никаква барака, но тя прекарваше пръст по ръба на прозорците, като хапеше лекичко устни, и се въртеше в кръг. На всичкото отгоре и тук трябваше да внимавам да не ръся пепел по пода. Още малко остава, помислих си аз, да извадим детския сервиз и да започнем да си играем на кукли. Точно това и направихме, нямаше грешка, само дето пиехме истинско шампанско, което сипвах в картонени чаши.

— Като си помисля… — прошепна тя. — Само като си помисля, че трябваше да навърша трийсет години, за да ми направят такъв подарък!

Намигнах й. Бях доволен от себе си. Онзи тип беше продал на сметка тази пустош, а аз бях купил направо за смешна сума това райско кътче, задвижих цялата работа преди седмица, всичко изкомбинирах сам. Идеята беше на Боб, една сутрин прескочихме дотук с колата и реших да купя мястото, казах му: Боб, в началото мислех да й подаря някакво растение, но сега виждам, че е прекалено малко за нея, би трябвало по-скоро да й купя част от планината или малко море, я кажи, не се ли сещаш за нещо от тоя род?

Сложих отново шампанското да се изстудява и излязохме да пообиколим наоколо. Когато се върнахме, температурата му беше идеална. Докато тя оправяше пухените завивки, аз се върнах при колата, за да взема радиото и цял куп списания, които бях бутнал под седалката. Човек не може напълно да се откъсне от цивилизацията, след като веднъж се е хванал на въдицата. Напълних си джобовете с пакети цигари от светлите и се върнах горе. По пътя смучех бавно някаква тревичка.

Мина известно време, докато се настаним, после си взехме аперитива навън, седнали на единия край на скалата. Тя беше съвсем топла. Притворих очи срещу залязващото слънце и разредих чистия въздух с малко уиски и с достатъчно количество черни маслини. Бяха от любимите ми, костилката лесно се отделяше от месото, а наоколо всичко беше спокойно. Облегнах се на лакът и точно в този момент забелязах някакви дребни блестящи нещица по земята. Всичко наоколо искреше като рокля на принцеса под палещите лъчи на слънцето. Дявол да го вземе, не може да бъде, адски готино е, казах си аз, прозявайки се.

Бети бе застанала в по-класическа поза, нещо като лотос, с изправен гръбнак и с обърнат навътре поглед. Ще й се цепнат дънките, помислих си, вече не можех да си спомня дали й бях взел друг чифт за всеки случай. Видяхме една малка птица да прелита в небето. Чувствах как вече направо потъвам в уискито. Но кой би ме упрекнал, че малко съм се натряскал на нейната трийсетгодишнина…

— Страхотно е, че човек може да купи такова нещо — каза тя. — Изглежда невероятно.

— Документите са в ред. Не се безпокой.

— Не, искам да кажа да купиш цялото място, със земята, с уханието, с малките шумове, светлината и с всичко останало!

Заех се спокойно с една кълка пушено пиле.