Филип Джиан - 37° 2 сутринта

В кухнята си сипах голяма чаша ром. Много скоро започнах да се потя, но нали, така или иначе, трябваше да се лекувам. Постоях още малко, за да събера парченцата стъкло под прозореца, и се върнах при нея. Изпуших няколко цигари. Питах се дали не бях избрал най-трудния път, дали да живееш с жена не е най-ужасният експеримент, който един мъж би дръзнал да опита, дали това не е равносилно да продаде душата си на Дявола или да си спечели безсмъртие. Бях затънал в дебрите на недоумението до мига, в който Бети помръдна, обърна се леко в съня си и свеж полъх повя в душата ми, прогонвайки мрачните мисли като ментов бонбон, който премахва лошия дъх.

Би трябвало да я сложа да си легне като хората, казах си аз, така сигурно не й е удобно. Взех от земята едно списание и го разлистих разсеяно. Хороскопът ми предсказваше трудна седмица с колегите от службата, но от друга страна, моментът бил подходящ да поискам увеличение на заплатата. Вече бях забелязал, че светът се смалява, повече нищо не ме учудваше. Станах, за да изям един портокал, блестящ като мълния и на всичко отгоре бъкан с витамин C после се върнах при нея като бумеранг.

Плъзнах напред пръстите си на магьосник, за да я съблека, това беше началото на нещо като гигантско микадо, в което и най-малкият полъх можеше да провали всичко. Доста зор видях с пуловера й, особено когато трябваше да прекарам главата й през отвора. Впрочем точно в този момент миглите й трепнаха и почувствах как по челото ми изби пот, на косъм беше да се събуди. След това не се и опитах да й сваля тениската, същото беше и със сутиена, нямаше да почна да си играя с презрамките я, просто го откопчах и толкова.

С панталона нямах такива проблеми, а с чорапите всичко стана като от само себе си. Да й сваля гащетата беше направо играчка за човек като мен. Разклатих ги под носа си, преди да ги пусна на пода, о мрачно цвете, о малко слипче на райета, чиито измачкани венчелистчета се затварят в дланта на мъжа притиснах ви за миг до бузата си. Беше около един през нощта, прекрасно беше. След подобни усещания нямах ни най-малко желание да умирам. Отидох да взема бутилката с ром, за да лекувам бронхопневмонията си.

Седнах на земята, облегнат с гръб на леглото. Изпих една глътка за крака, който ме болеше. Друга за ръката. Още една за нощта, която си отиваше бавно. И накрая една за целия свят. Опитах се да не забравя никого. Забелязах, че като облягах глава назад, черепът ми докосва бедрото на Бети. Останах още малко в тази поза, с широко отворени очи, тялото ми се носеше в междугалактическата пустиня като гилотинирана кукла.

Когато се почувствах във форма, станах и я вдигнах на ръце. Повдигнах я доста високо, така че трябваше само леко да наведа глава, за да заровя лицето си в корема й, и топлината на тялото й нежно ме обля. Реших да се задържа колкото се може повече на крака, ръцете ми се бяха втвърдили като френски ключ, но колкото до душевния ми покой, по-добре не можеше и да бъде, та затова и успях, потрих лице в нежната й кожа, като носът ми се беше почти сплескал, изръмжах нещо тихичко, ромът избиваше в пот по гърба ми, докато се освобождавах от отровата. Не си задавах в момента никакви въпроси.

След малко тя отвори едно око, сигурно треперех като лист, ръцете ми щяха да се скършат.

— Хей… Ох… ама какво правиш?…

— Слагам те да легнеш — прошепнах аз.

Тя веднага заспа отново. Положих я на леглото и дръпнах завивката отгоре й. Започнах да се мотая из къщата. Съжалих, че изядох този портокал, уморен бях, но чувствах, че няма да успея да заспя. Отидох да взема един душ. Без да искам, насочих струята към коляното си. Не беше кой знае колко гениално — сърцето ми започна да тупти отдолу.

Накрая се оттеглих в кухнята. Изгълтах прав до прозореца един сандвич с шунка, известно време гледах светлините на къщите и отраженията, проблясващи в мрака като подводни сияния, след което обърнах на един дъх бутилка бира. Мерцедесът беше точно под мен на улицата. Открехнах прозореца и запратих бирената бутилка по колата. Шумът въобще не ме трогна. Затворих отново. В края на краищата тя бе виновна донякъде, че барутът гръмна. Впрочем след тази история повече не заставах рано сутрин на прозореца, за да проверя дали колата още е там.

В деня, когато поех нещата в ръцете си, продадохме първото пиано. Всичко започна рано сутринта със старателно почистване на витрината, стигнах дотам, че с нокът изчегъртах някакви боклучета, опитвайки се да запаля равновесие на табуретката. Бети си правеше майтап с мен, докато си пиеше кафето на тротоара — купичката беше малък сребрист димящ кратер. Ще видиш ти, нищичко не разбираш от тези работи, казах й аз.