Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Докоснах рамото й, прекрасното й рамо, но не се получи очакваният ефект. Всъщност резултатът беше дори ужасяващ. Ръката ми бе задействала нещо в мозъка й. Все едно, че ме бяха намушкали с кама под масата.

Залепих се за гърба й и я погалих лекичко, но напразно. Лежеше свита на кравай, с разпилени по мръсния под коси, притиснала юмруци до устата си. Плачеше, стенеше. Коремът й се разтърсваше от конвулсии, сякаш вътре бе затворена животинка. Останахме още малко така под бледата светлина от улицата, която се отразяваше на пода, сякаш цялата мъка на света се бе струпала под тази маса. Бях съкрушен, беше ми писнало. Излишно бе да й говоря, бях опитал всичко, гласът ми не притежаваше някаква магическа сила. Тъжна констатация за един писател. Дори не знаех дали тя усеща, че съм до нея.

Когато се почувствах съвсем изцеден, станах и се залових да местя масата. Адски трудно ми беше да повдигна Бети, сякаш тежеше триста килограма, и залитнах; когато минавах край касата, предизвиках паника сред бутилките, но това ми беше последна грижа. Подпрях се на неръждаемия умивалник и пуснах студената вода.

Нека Бог ми прости, но навих косите й в ръката си, направо обожавах косите й, и когато почувствах, че я държа здраво, пъхнах главата й под чешмата.

Преброих бавно до десет, докато тя се дърпаше. Водата пръскаше навсякъде. Адски гадно ми беше това занимание, но не знаех друг начин, впрочем твърде малко неща знаех, въобще не разбирах от жени, нищичко не знаех, ама съвсем нищичко…

Оставих я да си поеме дъх, после я пуснах. Изкашля се силно, преди да се нахвърли върху мен.

— Мръсник такъв! — изкрещя. — Боклук!

Шамарът, който ми удари, беше направо зашеметяващ. Избегнах втори подобен, както и ритника в краката. Тя отметна косите си назад и ме погледна, преди да се строполи до бара и да заридае неудържимо. Този път не се разтревожих, видях, че нервите й бяха почнали да се отпускат. Сега трябваше само малко да изчакам. Възползвах се от паузата, за да пъхна една чаша под обърнатите наопаки бутилки с дозатор, натиснах джаджата два-три пъти и хоп-хоп-хоп, готово… Изгълтах питието, отметнал глава назад, и постепенно се облегнах на стената със затворени очи. Беше ми писнало да я слушам как плаче, исках да се съвзема малко.

Отдъхнах си за секунда, но се облегнах, без да искам, на раната, и подскочих. Върнах се при бутилката с уиски, стиснал зъби. След като напълних догоре две чаши, пъхнах се до нея. Пресегнах се над рамото й и погледнах искрящата на светлината чаша, преди да я сваля.

Сега тя сумтеше, явно беше по-добре. Седеше със свити към гърдите крака, с опряно в коленете чело, а косите й закриваха лицето. Разтворих ги с пръст, за да й предложа едната чаша. Поклати глава. Останах с осиротялото уиски в ръка и си протегнах напред краката, за да се почувствам по-удобно. Бях преминал стадия на умората и имах чувството, че се нося неусетно по течението, предпочитах го пред положението, в което се намирах преди час, бях направо изстискан, но поне краят му се виждаше. Целунах я леко по шията. Само допреди малко бе ледена, сега животът отново се бе върнал в тялото й. Изгълтах питието си, за да отпразнувам събитието, от това по-лесно нямаше.

— Общо взето, хората се свличат от другата страна на бара — казах. — Доволен съм, че се отличих с нещо.

Онази нощ правих любов с Бети с непозната дотогава ярост. Като по чудо попаднахме на едно такси, като излизахме от ресторанта, и през целия път я притисках до себе си, адски силно я стисках. Заобиколихме, за да не се натъкнем на Лиза и Еди, но къщата бе тъмна и смълчана, можахме да се насочим направо към леглото. Успяхме да разменим само две-три думи, а после си наваксахме другояче — няколко пъти го блъсках неистово в дъното на влагалището й.

Само че веднага след това тя заспа и аз останах сам в мрака, с широко отворени очи. Въобще не ми се спеше, бях напълно скапан, но не можех да затворя очи. Дълго мислих за случилото се. Стигнах до заключението, че онази лелка си получи заслуженото, а станалото е без значение. Бети просто беше момиче, което не трябва да изнервяш. А и петък вечер винаги е така, направо ад. Станах да се изпикая и изведнъж се разповръщах. Дявол да го вземе, казах си, ето защо не мога да заспя. Изплакнах си устата и се върнах в леглото. Само след минута вече се унесох в безметежен сън. Намирах се в джунглата. Изгубен дълбоко нейде в джунглата. И валеше дъжд, какъвто никога преди не бях виждал.

На другата сутрин се събудих сравнително рано и станах безшумно, за да я оставя да поспи. Слязох долу. Лиза беше тръгнала вече на работа, но Еди закусваше, разтворил пред себе си вестник. Беше облякъл червено кимоно с по една бяла птица от двете страни, много успокоително действаше.