Филип Джиан - 37° 2 сутринта

В продължение на петнайсет дни беше страхотно боричкане, после нещата се уталожиха, защото не си давах толкова зор. Отказвах всякакви поръчки сутрин. На Бети не й беше приятно да ме вижда как потеглям с нахлупена на главата шапка и със сандъчето с инструменти в ръка, това я изнервяше. Дори се скарахме по този повод една вечер, когато се прибрах съвсем скапан.

Връщах се от възможно най-гадното бачкане при един военен с бели коси и сини очи. Беше петата поправка за деня и бях направо гроги. Военният ме преведе през дълъг тъмен коридор, ботушите му трополяха по паркета, а аз вървях след него с приведени рамене. Като влязохме в кухнята, силна миризма на пържено и на изгорена пластмаса ме удари в носа, нещо кошмарно, едва си наложих да не се върна обратно. Но, така или иначе, това се случваше винаги когато отивах при клиент, винаги имаше един момент, в който ми се искаше да си плюя на петите. Все пак останах.

Онзи държеше в ръка нещо като камшик, посочи към умивалника, без да обели дума. Но към края на работния ден не ми пречеше, когато не ме заговаряха, даже си почивах така. Приближих се, като се стараех да вдишвам колкото може по-рядко. В умивалника имаше три полуразтопени целулоидни кукли, тръбата се беше запушила, всичко това плуваше в два-три сантиметра мазнина. Отворих шкафа под умивалника и като извадих кофата за боклук, можах да забележа, че тръбата е съвсем огъната, на места направо се е слепнала. Изправих се.

— С вряло олио ли сте направили това?

— Вижте какво, не ви дължа никакви обяснения — извряка онзи. — Направете каквото е необходимо и да свършваме бързо!

— Хм… я не се горещете! Все ми е едно дали поливате вашите куклички с прегоряло олио. Всеки ден виждам и по-страшни неща. Само че трябва да знам дали през тръбата е минало нещо друго освен мазнина и разтопена пластмаса. Трябва да ми кажете.

Отговори отрицателно, като леко поклати глава, после ме остави сам. Възползвах се от случая, да запаля цигара. На пръв поглед работата не ми изглеждаше много сложна, просто трябваше да се смени една тръба, но, разбира се, нещата никога не са толкова прости, колкото си мислим. Пъхнах се отново под умивалника и забелязах, че въпросната тръба се вие настрани през още два шкафа, преди да се спусне надолу. Разбрах, че хубаво ще се позабавлявам, преди да успея да се справя с тази гадост.

Върнах се при колата, за да взема парче тръба. Имах от най-често срещащите се размери. Тръбите бяха закрепени на покрива и завързани в двата края за защитните буфери. Бети вдигаше очи към небето при тази гледка. Вях събрал цяла колекция по време на нощно посещение на един строеж и оттогава печалбите ми рязко нараснаха. Грабнах една бира под предната седалка и я изпих на един дъх, преди да се захвана с работа.

Трябваше ми един час, за да демонтирам старата тръба, още един, за да поставя новата, направо щях да откача. Пълзях на четири крака в долапите и непрекъснато се удрях някъде, от време на време спирах и затварях за миг очи. Все пак успях да се справя. Поех си въздух, като още се държах за умивалника, и се усмихнах на малките изтърбушени куклички. Хайде, старче, напъни се още малко, казах си аз, и край на бачкането за днес, момичетата сигурно са ти приготвили чаша с питие. Грабнах тръбата, отрязах около метър и я свързах със сифона. Бях започнал да подреждам инструментите, когато онзи с униформата се появи в кухнята. Не ме удостои с поглед, насочи се право към умивалника, за да провери дали всичко е както трябва. Подобни говеда направо ми лазят по нервите. Преметнах ремъка на сандъчето с инструментите през рамо, взех парчето тръба и го зачаках да излезе оттам. Изправи се много възбуден.

— Ама какво е това? — попита. — КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

Помислих си дали някой малък кръвоносен съд не се беше пръснал в носа му, докато висеше под умивалника. Запазих самообладание.

— Нещо човърка ли ви? — попитах.

Опита се да ми изстреля очите си в челото. Май си въобразяваше, че е още в колониите, готвеше се да накаже слугата туземец.

— Не, но вие направо се подигравате с мен! Тръбите ви не са стандартни!

— Моля?

— Да… Парчето тръба, което сте поставили ЕТО ТАМ, е част от телефонен кабел! ПИШЕ СИ отгоре!

Ново двайсет. Никога не бях обръщал внимание на това, но запазих самообладание.

— Изплашихте ме! — казах. — Не се безпокойте, тръбите са абсолютно същите… Всъщност всички умивалници в града са вързани с такива тръби, от десет години ги гледам. Качествена стока.