Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Когато се върнах, Бонго довършваше пилето, а Бети разказваше края на пътуването. Лиза плесна с ръце.

— Може да се каже, че идвате точно навреме! Горният апартамент е свободен от цяла седмица!

Бети изглеждаше направо стъписана. Бавно постави чашата си на масата.

— Какво… Искаш да кажеш, че горе няма никой и ти си съгласна да ни предоставиш апартамента под наем?

— Разбира се! Предпочитам на вас да го дам…

— О, Господи, сънувам ли? — каза Бети. — Та това е страхотно!

После скочи от мястото си и коленичи пред моя фотьойл. Питах се дали не си е сложила някакъв блестящ грим.

— Нали ти казах… Схващаш ли поне донякъде какво става? И на това ако не му казват късмет!

— Какво точно е станало? — попитах аз.

Бети облегна гърди на коленете ми.

— Ами става това, миличък, че сме в града само от час, а вече си намерихме страхотно апартаментче, падна ни направо от небето!

— Питай дали има широко легло — поинтересувах се.

Тя ме ощипа по крака, после вдигнахме чашите. Не казах нищо, но бях съгласен с нея, че не се бяхме подредили лошо. В крайна сметка тя може би беше права. Нищо чудно пред нас да се опне един безгрижен живот. Започвах да се чувствам значително по-добре.

Бутилката не се задържа дълго. Не се тревожете, казах им аз и излязох. Спуснах се към ъгъла с високо вдигната глава и с ръце в джобовете. Бях забелязал няколко магазина по-надолу.

Влязох при бакалина: добър вечер на всички, казах. Мъжът беше сам зад касата, някакво старче с тиранти. Взех бутилка шампанско, малки сухи пасти и консерва за кучето. Старецът направи сметката, без да ме погледне, имаше съвсем заспал вид.

— Знаете ли — заговорих го аз, — сигурно ще се виждаме често занапред. Току-що се преместих в квартала…

Добрата новина не му направи особено впечатление. Подаде ми сметката, като се прозяваше. Платих.

— Много ви провървя — пошегувах се. — Всеки месец ще снасям при вас куп мангизи.

Дари ме с измъчена усмивка, но явно нямаше търпение да се омета. Лицето му имаше болезнено изражение, като на повечето хора по улицата, приличаше ми на нещо като проказа. Поколебах се, после взех още една бутилка, платих и си излязох.

Момичетата ме посрещнаха с радостни викове. Докато шампанското се лееше, заех се с консервата на кучето. Цяло кило яркорозов желиран пастет. Бонго ме гледаше, навел глава на една страна. Знаех, че е по-добре да спечелиш подобно животинче на своя страна, и си дадох сметка, че бях отбелязал точка в своя полза.

После отидохме да разгледаме апартамента. Изкачихме стълбата, която свързваше партера с горния етаж. Мина време, преди Лиза да успее да отключи, и това ни накара да се разсмеем.

— Обикновено тази врата стои заключена — каза тя, — но сега ще можем да я оставяме отворена… Толкова съм доволна, понякога се чувствам малко самотна, нали разбирате…

Имаше спалня, стая с кухненски бокс в ъгъла и малка тераса, истински рай, а освен това и душ, инсталиран в гардеробна ниша. Докато момичетата постилаха чаршафите, излязох на терасата и се подпрях на балкона. Бонго стори същото. Изправен на задните си лапи, той беше висок почти колкото мен. Терасата гледаше към запустяло място, заградено с дървена ограда. От другата страна се виждаха съборетини, по-нататък в далечината имаше хълмове, по-черни от нощта, а в стаята момичетата се занасяха и пищяха пронизително. Пушех цигара, като се отпусках блажено, за да се потопя в тази атмосфера. От време на време намигвах на Бонго.

По-късно, когато се пъхнахме под завивките, Бети се притисна силно в мен и почти веднага заспа. Аз се заех да изучавам тавана. След известно време вече съвсем изгубих представа къде точно се намирам, но не сметнах за нужно да си напрягам мозъка. Започнах да дишам с корема. Докато потъвах в съня, имах чувството, че бавно-бавно се пробуждам.

Не се заехме веднага да си търсим работа, не беше толкова спешно. Повечето време прекарвахме на терасата, разговаряхме с Лиза и Бонго, играехме карти, четяхме книжлета и така следобедите се изнизваха един след друг в почти плашещо спокойствие. Двете момичета не си спомняха някога да са се чувствали толкова добре. Бети бе адски почерняла, Лиза по-малко, защото през седмицата бачкаше, беше касиерка в универсален магазин. От време на време отивах да поиграя с Бонго на буренясалото място, птиците хвръкваха в небето, Бети ни гледаше от балкона, махахме си с ръка, после тя изчезваше и чувах единствено тракането на пишещата машина и звънчето, когато стигаше края на реда.