Филип Джиан - 37° 2 сутринта

Към единайсет писателят започна да сдава багажа. Две бутилки вино, и вече едва се държеше на стола. Само гледаше втренчено момичето, не разбираше какво му говори, а и нямаше сили да я накара да повтори. Виното го бе упоило, но също и безметежната нежност, усещането за щастие и най-вече това момиче с дългите черни коси, което поклащаше гърди пред него. Малко оставаше да му се прииска да препрочете всичките си записки, на които тя бе придала съвсем нов смисъл. В леглото той се забавляваше с гащетата й, като се опитваше да ги смъкне със зъби. Тя го прегръщаше и го притискаше. Никога досега не го бе прегръщала така, това го караше да се чувства странно. Вкопчваше се в него, сякаш бяха преживели буря, с кръстосани на гърба му крака. Той бавно проникна в нея, загледан в очите й, стиснал задника й и захапал лекичко гърдите й, докато в това време нощта напредваше. После пушиха. Бяха целите в пот. След малко момичето се изправи на лакът.

— Като си помисля, че седиш тук и боядисваш тези съборетини!

Писателят умееше да намери бързо точния отговор, това беше част от занаята:

— Е и?

— Ами мястото ти не е тук…

— Ами? Къде ми е мястото тогава?

— На първия ред — отсече тя.

— Много си мила. Само че светът не е бил скроен по моите мерки.

Тя възседна гърдите на писателя и улови главата му с ръце.

— Добре, ще видим дали е така… — каза.

Той не придаде значение на думите й. Беше писател, а не ясновидец.

На другия ден собственикът цъфна точно когато си почивахме след обяд. Отидох да го посрещна на прага. Изглеждаше вкиснат, горещината явно не го бе щадила по пътя, беше пребледнял като мъртвец. Тъй като Бети още се излежаваше, не го поканих да влезе, дори леко го избутах навън, дребна работа, но може би точно това го вбеси, сигурно е искал да си облажи очите.

— Ама вие се подигравате с мен! — изписка той. — Значи сутрин трябва да идвам в десет и следобед в четири, така ли? По друго време никой да не ви безпокои!

— Извинете — казах, — но вечер работя, докато се стъмни. Уверявам ви, че се събират доста часове бачкане…

— Да, ясно ми е, че за всичко имате готов отговор.

— Лъжете се.

В този миг на прага се появи Бети. Беше облякла една моя тениска и току я придръпваше надолу, за да си покрие задника. Отправих към собственика поглед, изпълнен с омраза.

— С какво право му говорите с такъв тон? — попита тя.

— Бети, моля те — казах.

— Но това е самата истина — продължи тя, — какво си въобразявате?

Онзи направо онемя. Гледаше Бети, която продължаваше да подръпва тениската с настръхнали зърна на гърдите и с дълги голи бедра. Очите му щяха да изскочат. Изтри си лицето с кърпата.

— Не разговарям с вас — отряза я той.

— И слава Богу… Давате ли си сметка поне с кого говорите?

— Разбира се, с мой служител.

Тя избухна в смях.

— Твой служител? Жалко дърто нищожество! Пред теб е застанал най-големият писател от това поколение, загряваш ли?

— Бети, изсилваш се…

— Това хич не ме интересува — заяви собственикът.

Забелязах как Бети пребледня. Така беше кипнала, че пусна тениската и тя се издигна с двайсет сантиметра. Можеше да се види снопчето косми. Онзи тип не можеше да откъсне поглед от нея. На Бети й бяха нужни няколко минути, за да разбере какво става.

— Какво си ме зяпнал… — изръмжа тя.

Онзи беше като хипнотизиран, хапеше си устните. Бети го блъсна в гърдите с юмрук и той излетя по стълбите заднишком.

— Какво, никога в живота си ли не си виждал жена? Да не вземеш да се гътнеш?

Тя тръгна след него както си беше по гол задник, още веднъж го блъсна назад, той се препъна, за малко да се просне, едва се задържа. Сега вече беше почервенял от гняв.

— Не понасям сексуални маниаци! — додаде тя.

Сцената изглеждаше толкова невероятна, а Бети бе така възбудена, че стоях като закотвен на верандата с увиснало чене. Собственикът беше позеленял от гняв, но отстъпваше назад на фона на синьото небе. Не можах да се сдържа да не се усмихна, особено когато той се просна в цял ръст на земята.

Изправи се бързо, като ми отправи последен поглед.

— Съветвам ви да се отървете от това момиче! — излая той, обърна се кръгом и потегли, защото Бети се готвеше отново да го нападне. Вдигаше след себе си облачета бял прах и от време на време изтупваше сакото си с ръце.

Бети мина покрай мен все още разтреперана от ярост и влезе в бунгалото, без да каже дума. По-добре беше да се държа настрани от нея, да изчакам бурята да премине. В такъв момент и писателят би бил безпомощен. Декорът още веднъж се беше сменил и отново се бяхме озовали в старата миризлива дупка. Чух я как рита с крак стената. Време беше да се захвана с бачкането.