Филип Джиан - 37° 2 сутринта

— Как е? Още ли ти харесва? — питах.

— Не се безпокой, харесва ми.

— Дори да е така, пак няма да го публикуват.

— Шегуваш ли се?

— И все пак не е изключено.

— Бих искала да ми обясниш как може да се случи такова нещо.

— Бети, светът е непредсказуем.

— Не, ни най-малко. Достатъчно е да го надхитриш.

Това бе сериозен повод за размисъл. Връщах се на терасата и машината веднага започваше да трака отново, Бонго се настаняваше на коленете ми и всички звезди светваха над главата ми, като неспирно си бъбреха нещо.

Една сутрин, когато се събудих, реших да се заема сериозно с канализацията. Целунах Бети по челото, взех колата на Лиза и слязох в центъра да купя някои неща. На връщане бях натоварил няколко тръби, които стърчаха от багажника. Тъкмо бях започнал да ги разтоварвам, когато пред мен застана някаква лелка. На шията й висеше златно кръстче.

— Извинете, господине… Вие водопроводчик ли сте?

— Зависи. Защо?

— Ами… кранът ми в кухнята… Вече цял месец се опитвам да извикам водопроводчик, но никой не си дава труда да дойде дотук да го поправи… Само ако знаете какво ми е…

— Мога да си представя.

Тя докосна кръстчето, като гледаше в земята.

— А вие, господине… не бихте ли могли… знаете ли, това е работа за една минута…

Мислих две секунди и погледнах часовника си, като си давах вид на страшно зает.

— Разполагам с точно толкова време… Далече ли живеете?…

— Не, не, точно отсреща.

— Добре, само че трябва да побързаме.

Пресякох улицата след нея, беше на около шейсет, с рокля, която й стигаше до средата на прасците. Беше типична къща на пенсионерка без материални затруднения. Плочките блестяха и навсякъде цареше тишина. Тънка струйка бистра вода лекичко се стичаше по емайла. Доближих се до умивалника и два-три пъти отворих и затворих крана. После се изправих с тежка въздишка.

— Ясна е работата. Резбата е отишла на кино. Често се случва.

— Ооо… Много ли е сериозно?

— По-лошо от това здраве му кажи, всичко трябва да се смени.

— О, Господи! И колко ще ми излезе?

Направих приблизително сметка наум и умножих сумата по две.

— Мили Боже!

— При това без таксата за повикване…

— А кога ще можете да свършите работата?

— Сега или никога. И не приемам чекове.

Върнах се под пара в къщата и събрах всички инструменти, които намерих. Обясних на Бети как стоят нещата. Тя сви рамене и отново заби поглед в тетрадките. След две секунди вече бях в колата. Паркирах неправилно до друга спряла кола, купих крана и се върнах при бабето.

— Няма да ме безпокоите — казах. — Свикнал съм да работя на спокойствие. Ако имам нужда от нещо, ще ви извикам…

Затворих се в кухнята и се захванах за работа. След един час вече бях подредил инструментите, бях изтрил и последната капка вода и минах през касата. Сестра Мария Магдалена беше на седмото небе. Кухнята й направо лъщеше.

— Младежо — каза, — няма да си тръгнете, без да сте ми оставили телефонния си номер. Да не чуе дяволът, но може отново да ми потрябвате…

После ме придружи до прага и ми маха с ръка, докато се прибрах у дома. Не бях недоволен от този ден.

Същата вечер, тъкмо когато наглеждах нещо на огъня, звънна телефонът. Бети слагаше масата. Лиза вдигна слушалката. В началото само слушаше, после каза две-три думи в отговор, преди да закрие слушалката с ръка и да се изхили.

— Нищо не разбирам, обажда се бакалинът от ъгъла. Настоява да говори с водопроводчика.

Бети ме изгледа кръвнишки.

— Мисля, че теб търсят — каза. — Положително има нещо за отпушване.

Истината е, че слухът плъзна из квартала със скоростта на светлината. Изглежда, хората бързо бяха разпространили новината и си бяха записали телефонния ми номер. Питах се какво чакаха водопроводчиците, истинските, при наличието на всички тези съборетини, в които отвсякъде тече вода и където тръбите постоянно се запушват. Трябваше да поговоря с един професионалист, докато чаках една сутрин на опашка, за да купя два метра мед и коляно размер деветдесет, за да науча, че те изобщо не ебават да си губят времето с малки течове и дребни бъзикни. Ще ти кажа нещо, продължи онзи, като сниши глас, когато ми телефонират за теч, винаги гледам да разбера дали има шанс да ремонтирам цялата баня. Иначе хич не се захващам.

Веднага разбрах, че мога да се заема с добър бизнес: дребни поправки, които мога да претупам за пет минути, като искам да ми плащат в брой. За няколко дни си създадох име в квартала. Минавах за скъпчия, който обаче е бърз и ефикасен. Не ми трябваше много, за да проумея къде ми е силата, давах си сметка, че ако някой пипне грип, може да се съпротивлява, но ако кенефът се запуши, мърдаме няма. Стараех се да изцицам възможно най-високия хонорар. Надувах сметките както можех.