Патрик Нес: Не пускай ножа

Извръщам глава на обратната посока, макар че не искам, но понякога господин Хамър те хваща неподготвен, затова извръщам глава и ето ти го господин Хамър на прозореца, гледа право в мен и мисли един месец , точно това си мисли, и в Шума му има картина, която има нещо общо с мен, в нея аз стоя сам-самичък, но дори още по-сам от когато и да било, и изобщо не знам какво означава, нито дали е истина или е целенасочена лъжа, и затова започвам да мисля за чук, който удря господин Хамър по главата отново и отново, а той се усмихва от прозореца си.

Пътят заобикаля бензиностанцията и минава край лазарета, от който се лее Шумът на доктор Болдуин и всичките плачове и стенания, с които мъжете засипват доктора, макар че всъщност са напълно здрави. Днес е ред на господин Фокс да се оплаква как не можел да диша, за което човек дори би го съжалил, стига господин Фокс да не пушеше толкова много. А после, когато подминеш лазарета, о, Боже, достатъчно е само да подминеш лазарета и веднага стигаш до проклетата, проклетата кръчма, която дори в този час на деня представлява един безспирен виещ Шум, защото тука усилват музиката до дупка, само и само да удавят Шума, но това помага само донякъде и резултатът е една силна музика и един страшен, силен Шум и, което е дори по-лошо, пиянски Шум, който те блъсва като чук. Крясъците и воят, и плачът на мъже, чиито лица никога не се променят, Шум, който се състои само от картини от миналото и образите на жените, които вече ги няма. Много, много голяма част от Шума от кръчмата е за жените, които вече ги няма, но в замяна на това не се чува нищо смислено, защото пиянският Шум прилича на пиян мъж — объркан, скучен и опасен.

Става все по-трудно да вървиш през града, все по-трудно мислиш за следващата стъпка, защото на раменете ти вече тегне товарът на целия този Шум. Не знам как се справят мъжете, честно, не знам как ще се справям аз самият , когато стана мъж, освен ако след рождения ден не се променя по някакъв начин, за който в момента не подозирам.

Пътят подминава кръчмата и завива надясно към полицейския участък и затвора — двете са в една сграда и се използват много по-често, отколкото бихте допуснали, предвид това колко малък е градът. Шериф е господин Прентис Младши, който е само с две години по-голям от мен и е мъж много отскоро, обаче взе шерифската работа много насериозно и бързо й хвана цаката и в килиите му обикновено гние онзи, когото Кметът Прентис му е наредил да затвори за назидание през съответната седмица. Точно в момента това е господин Търнър, който не предаде достатъчно голяма част от пшеницата си за „общото благо на целия град“, което означава, че просто отказа да даде безплатно пшеница на Кмета Прентис и хората му.

Е, вече си преминал през целия Прентистаун, сам с кучето си, оставил си целия Шум зад гърба си, подминал си господин Фелпс и господин Хамър, и доктор Болдуин, и господин Фокс, поел си цялата допълнителна двойна доза Шум от кръчмата, както и Шума на господин Прентис Младши и стенещия Шум на господин Търнър, но всичко това изобщо не означава, че си приключил с Шума на града, защото сега се приближаваш до Църквата.

Църквата, разбира се, е причината, поради която изобщо се намираме в Новия свят и всяка неделя Аарон разяснява в проповедта си защо сме обърнали гръб на развалата и греховете на Стария свят и как сме се отправили към новата си цел — да започнем нов, чист живот, да живеем като братя в един нов Рай.

Едва ли може да се каже, че мисията се е увенчала с успех, а, как мислите?

Въпреки това мъжете все още ходят на църква, най-вече защото е задължително, макар че самият Кмет Прентис твърде рядко се отбива там и ни оставя да слушаме как Аарон обяснява, че останалите от групата са всичко, което всеки от нас има, и че отделният човек трябва да се обвърже напълно с общността.

Ако един от нас падне, падаме всички.

Е, това последното го казва много често.

Манчи и аз се мъчим да пазим пълна тишина, когато минаваме край вратата на Църквата. Отвътре долита молитвен Шум, той е винаги специален, има болезнен червеникавоморав цвят, сякаш изтича от някакви рани, скрити дълбоко в тялото на молещите си, нищо че този Шум е винаги е един и същ, никога не се променя, но безспир продължава да изтича от раните. Помогни ни, спаси ни, прости ни, помогни ни, спаси ни, прости ни, отведи ни оттук, моля те, Боже, моля те, Боже, моля те, Боже , макар че доколкото ми е известно никой до момента не е чул какъвто и да било Шум да идва от онзи, когото наричат Бог.