Патрик Нес: Не пускай ножа

Аз, почти мъжът, вдигам очи към града и о, да, чувам всички останали 146-ма мъже в него. Чувам всеки един от тях, мътните да ги вземат. Техният Шум плисва надолу по хълма като отприщен поток, право срещу мен, право върху мен, прилича на пожар, прилича на чудовище, голямо като небето, което ще те хване, защото просто няма къде да избягаш.

Шумът представлява ето това. Ето това е, което изпълва всяка една минута от всеки един ден от моя глупав скапан живот в този глупав скапан град. Не си правете труда.

Това са думите, човешките гласове, които безспир говорят и стенат, и пеят, и плачат. Има и образи, о, да, картини, които нахлуват бързо в ума ти, нищо че не ги искаш, парчета от спомени, образи от фантазии и тайни, и планове, и лъжи, лъжи, лъжи. Защото в Шума също можеш да лъжеш, нищо че всички знаят какво си мислиш: можеш да погребеш едни мисли под други мисли, можеш да скриеш някои мисли, като се преструваш, че искаш всички да могат да ги видят, можеш да мислиш само неясно за някои неща или пък да убедиш сам себе си, че е вярно точно обратното на онова, което се мъчиш да скриеш и в края на краищата кой изобщо ще може да отдели зърното от плявата в целия този бесен поток?

Човеците лъжат и най-лошо лъжат самите себе си.

Аз например никога не съм виждал жена от плът и кръв, нито пък дивак, това е ясно. Виждал съм ги само на видеозаписи, разбира се, преди да обявяват видеозаписите за противозаконни, но и сега ги виждам непрекъснато в Шума на останалите мъже, защото мъжете не мислят за нищо друго, освен за секс и за враговете си. Но в Шума диваците изглеждат по-едри и по-зли, отколкото на видеозаписите, нали? А жените в Шума имат по-светли коси и по-големи гърди, и носят по-малко дрехи, и се държат много по-свободно, отколкото на видеозаписите, прав ли съм? Така че онова, което трябва да запомните, най-важното, което задължително трябва да кажа в разказа си за нещата, е, че Шумът не е истината, Шумът е онова, което човеците искат да бъде истина и разликата между тези две неща е толкова голяма, че, ако не внимаваш, може да те убие като стой, та гледай.

— Вкъщи, Тод? — Манчи лае по-силно до крака ми, защото така се говори сред Шума — силно.

— Да, прибираме се — казвам. Живеем на другия край на града, на северозапад, и трябва да преминем през целия Прентистаун, за да си стигнем у нас, и ето, почва се, давайте да минаваме колкото може по-бързо.

Първи поред е магазинът на господин Фелпс. Той умира, магазинът де, както и целият град, а господин Фелпс прекарва цялото си време, потънал в пълно отчаяние. Дори когато пазарувам и той се мъчи да е любезен с мен, отчаянието изтича от него като гной от рана. Край , казва Шумът на господин Фелпс, край, всичко свършва и дрипи, и дрипи, и дрипи, и моята Джули, милата ми, милата ми Джули , а Джули е била жена му и в Шума на господин Фелпс тя не носи никакви, ама никакви дрехи.

— Здрасти, Тод — казва господин Фелпс, когато аз и Манчи претичваме край магазина.

— Здрасти, господин Фелпс.

— Прекрасен ден, нали?

— Направо страхотен, господин Фелпс!

— Супер! — лае Манчи и господин Фелпс се засмива, но Шумът му продължава да казва все край и Джули , и дрипи , и да повтаря образите на всичко, което му липсва, защото е изчезнало с жена му, както и на всичко, което тя е правела, сякаш е била единствена по рода си или нещо такова.

Не мисля нищо специално за господин Фелпс в Шума си, освен обичайните неща, които не мога да контролирам. Е, да си призная, мисля други неща малко по-силно, за да прикрия мислите за дупката, която открихме в блатото, да скрия мислите за нея зад други, по-шумни мисли.

Не знам защо трябва да правя това, не знам защо трябва да крия мислите за дупката.

Но ги крия.

Двамата с Манчи още повече ускоряваме крачка, защото сега трябва да минем край бензиностанцията и край господин Хамър. Бензиностанцията не работи, щото генераторът, дето правеше горивото, се повреди миналата година и сега просто си стои до бензиностанцията като грозен възпален пръст и до него не живее никой, освен господин Хамър, а господин Хамър е много по-лош от господин Фелпс, защото насочва всичкия си Шум право към теб.

А неговият Шум е грозен, гневен Шум, зъл , в него има образи на теб самия, ама такива образи, в каквито ти изобщо не искаш да се виждаш, насилнически картини, кървави картини и единственото, което можеш да направиш, е да усилиш собствения си Шум максимално, да се опиташ да го смесиш с Шума на господин Фелпс и след това да го запратиш обратно срещу господин Хамър. Ябълки и край , и Бен , и Джули , и бързо, бързо , и супер, Тод? , и генераторът примигва , и дрипи и млъкни, просто млъкни , и Погледни ме, момче .