Патрик Нес - Не пускай ножа

И това ми дава сили.

— Знам какво искаш — казвам. — Проумях.

— Проумя ли, млади Тод? — казва Аарон и аз усещам, че не може да се сдържи, надниква в Шума ми, поне в малкото от него, което може да чуе зад водопада.

— Тя не е жертвата — казвам.

Той не отвръща, само прави няколко крачки навътре в църквата, очите му гледат кръста на амвона и пейките.

— Аз също не съм жертвата — продължавам.

Злата му усмивка става по-широка. Ъгълчето на раната на бузата се сцепва и от него потича кръв.

— Острият ум е дяволски дар — отвръща и това навярно е неговият начин да ми каже, че съм прав.

Заставам стабилно и се въртя, следейки движението му, докато той заобикаля амвона и крачи из онази половина на църквата, която е по-близо до водата.

— Ти си — казвам. — Жертвата си ти.

И отварям Шума си колкото мога по-ярко, за да надвикам водопада и за да могат и Аарон, и Виола да видят, че казвам истината.

Защото, както Бен ми показа в Шума си още във фермата, начинът, по който момчето в Прентистаун става мъж, причината, поради която момчетата, които са станали мъже, вече не говорят с малките момчета, начинът, по който момчето, което става мъж, се превръща в съучастник в престъпленията на Прентистаун, е…

Е…

И трябва да се накарам насила да го кажа…

Е като убие друг мъж.

Със собствените си ръце.

Всички онези мъже, които изчезваха, които са се опитвали да изчезнат.

Те всъщност изобщо не са изчезвали.

Господин Ройъл, старият ми учител, който се напиваше с уиски, не се е застрелял сам. Бил е застрелян от Себ Мънди на тринайсетия му рожден ден, накарали са Себ да се изправи пред него и да дръпне спусъка, докато останалите мъже на Прентистаун са гледали. Господин Голт, чиито овце прибрахме, когато той изчезна преди две години, само се е опитал да изчезне. Кметът Прентис го заловил да бяга през блатото, а Кметът Прентис е верен на съглашението си със закона на Новия свят и екзекутирал господин Голт, но не лично, а изчакал да дойде тринайсетият рожден ден на господин Прентис Младши и накарал сина си да изтезава господин Голт до смърт, сам, със собствените си ръце.

И така нататък, и така нататък. Мъже, които познавах, са били избити от момчета, които познавах, преди самите те да се превърнат в мъже. Ако при тринайсетия рожден ден на някое от момчетата хората на Кмета разполагали с някой заловен беглец, добре. Ако не разполагали, просто си избирали някого от Прентистаун, някого, когото не харесвали особено, и после казвали на останалите, че той е изчезнал.

Давали на момчето да прекрати живота на мъжа, сам-само.

Един мъж умира, друг мъж се ражда.

Всеки е съучастник. Всеки е виновен.

Освен мен.

— О, Господи — чувам Виола.

— Но за мен сте имали други планове, нали? — казвам.

— Ти беше последният, Тод Хюит — отвръща Аарон. — Последният войник в идеалната армия на Бога.

— Смятам, че Бог няма нищо общо с армията ви — казвам. — Остави пушката. Знам какво трябва да направя.

— Но ти носител на благата вест ли си, Тод? — пита Аарон, вдига глава и невъзможната му усмивка зейва още повече. — Или си самозванец?

— Прочети ме — казвам. — Прочети ме, ако не вярваш, че мога да го сторя.

Той е застанал на амвона, гледа към мен на пътеката между пейките, посяга към Шума ми отвъд тътена на водопада, рови в него, сграбчва каквото може и аз чувам жертвоприношението и идеалното Божие дело , и мъченичеството на светеца .

— Може би, млади Тод — казва той.

И слага пушката на амвона.

Преглъщам и стисвам ножа още по-силно.

Но той гледа към Виола и се изсмива кратко.

— Не — произнася. Малките момиченца ще се опитат да се възползват, нали така?

И той спокойно хвърля пушката отвъд ръба и тя потъва във водопада.

Става толкова бързо, че дори не виждам как тя изчезва.

Но вече я няма.

Сега сме само аз и Аарон.

И ножът.

Аарон разтваря ръце и аз се сещам, че заема обичайната си поза за проповед, позата пред собствения си амвон в Прентистаун. Навежда се напред над амвона тук, вдига длани и обръща очи нагоре към бялата искряща вода.

Устните му се движат беззвучно.

Той се моли .

— Ти си луд — казвам.

Той ме поглежда.

— Аз съм благословен.

— Искаш да те убия.

— Грешка, Тод Хюит — отвръща той и прави крачка към мен по пътеката. — Омразата е ключът. Омразата е водачът. Омразата е огънят, който пречиства войника. Войникът трябва да мрази .

Прави втора крачка.