Патрик Нес - Не пускай ножа

— Идвай, ако ще идваш — изръмжавам.

Аарон изкрещява и прави крачка към мен…

Посяга с ръце…

Лицето ми се надига да го посрещне…

И Виола го ЦАПАРДОСВА отстрани по главата с един камък, който едва е повдигнала…

Той залита…

Навежда се към пейките и се задържа да не падне…

И пак залита…

Но не пада.

Проклетият не пада.

Олюлява се, но стои на крака между мен и Виола, разгъва се бавно, с гръб към Виола е, но се извисява много над нея, от слепоочието му блика ручей кръв, но той е висок като ш… кошмар…

Той наистина е чудовище.

— Ти не си човек — казвам.

— Казах ти вече, млади Тод — отвръща той с тих и страшен глас, а Шумът му лъска с такава чиста ярост, че за малко не ме събаря обратно. — Аз съм светец.

Замахва към Виола без дори да погледне към нея, удря я по окото, събаря я по гръб, а тя извиква и пада, пада, пада, препъва се в пейките и удря глава в камъка…

И не става повече.

— Виола! — изкрещявам.

И скачам край него…

Той ме пуска да мина…

Стигам до нея…

Краката й са на една от каменните пейки…

Главата й е на каменния под…

От нея тече ручейче кръв…

— Виола! — казвам и я повдигам…

Но главата й се отпуска назад…

— ВИОЛА! — изкрещявам…

И зад себе си чувам ниско ръмжене…

Смях.

Той се смее.

— Ти бездруго щеше да я предадеш — казва. — То се виждаше.

— МЛЪКВАЙ!

— И знаеш ли защо щеше да я предадеш?

— ЩЕ ТЕ УБИЯ!

Той снишава гласа си до шепот…

Но такъв шепот, от който цялото ми тяло се разтреперва…

— Защото ти вече си паднал.

И Шумът ми пламва аленочервен.

По-червен от когато и да било.

Убийствено червен.

— Да, Тод — съска Аарон. — Да, това е пътят.

Нежно слагам Виола на земята, изправям се и се обръщам с лице към него.

И омразата ми е толкова огромна, че изпълва пещерата.

— Хайде, момче — казва той. — Пречисти се.

Аз поглеждам ножа…

Лежи в локва вода…

Близо до ръба, край амвона зад Аарон…

Там, където го изпуснах…

И го чувам как ме вика…

Вземи ме , казва той…

Вземи ме и ме използвай , казва той…

Аарон разтваря ръце.

— Убий ме — произнася. — Стани мъж.

Никога не ме пускай , казва ножът…

— Прости ми прошепвам нечуто, макар че не знам кой може да ми прости, нито пък за какво…

Прости ми…

И скачам…

Аарон не мръдва, стои с разтворени ръце, сякаш да ме прегърне…

Аз го блъсвам с рамо…

Той не се съпротивлява…

Шумът ми пищи червен…

Падаме край амвона близо до ръба…

Аз съм отгоре му…

Той все така не се съпротивлява…

Удрям го в лицето…

Пак…

И пак…

И пак…

Разбивам го съвсем…

Превръщам го в кървава пихтия…

Омразата се лее от юмруците ми…

И аз продължавам да удрям…

И удрям…

През пращене на кости…

И хрущене на хрущяли…

И едно око се пръсва под кокалчетата ми…

Удрям, докато вече не си чувствам ръцете…

И продължавам да удрям…

И кръвта му ме опръсква целия…

И нейната червенина се слива с червенината на Шума ми…

И тогава се отпускам назад, без да ставам от него, покрит с кръв…

И той се смее, той все още се смее.

И гъргори „Да“ през изпочупените си зъби, „Да…“

И червеното пак се надига в мене…

И аз не мога да го удържа…

И омразата…

И аз вдигам поглед…

Към ножа…

Само на метър от мене…

На ръба…

До амвона…

Вика ме…

Вика…

И този път знам…

Този път знам…

Ще го използвам.

И скачам към него…

Ръката ми е протегната…

Шумът ми е толкова червен, че ме заслепява…

Да , казва ножът…

Да.

Вземи ме.

Вземи властта в ръка…

Но една друга ръка е там преди мен…

Виола.

И докато падам към ножа, в мене плисва порив…

Порив в Шума ми…

Порив от това, че я виждам…

Че я виждам жива…

Порив, който се издига над червеното…

И казвам: „Виола“…

Просто „Виола“.

И тя вдига ножа.

Засилката ме завърта към ръба, аз се обръщам и се мъча да се задържа, и я виждам как вдига ножа, и я виждам как пристъпва напред, и падам на площадката пред водата, и пръстите ми се пързалят по мокрия камък, и виждам как Аарон сяда, и сега той има само едно око, и то се взира във Виола, а тя вдига ножа и го насочва напред, и аз не мога да я спра, и Аарон се мъчи да се надигне, а Виола върви към него, и аз се удрям с рамо в площадката, и малко остава да падна, и гледам, а малкото, което е останало от Шума на Аарон, излъчва гняв и страх, и казва Не…