Патрик Нес - Не пускай ножа

— Диваците ли са? — питам. — А? Върнали ли са се?

— Бен? — Килиън вече крещи, докато тича през нивата.

— В опасност ли сме? — питам аз Бен. — Друга война ли ще има?

Но Бен само казва:

— Боже Господи — ама го казва наистина тихо и после повтаря — Боже Господи — и след това, без да мръдва и без да сваля поглед от мен казва още:

— Трябва да те махнем от тук. Трябва да те махнем от тук веднага .

Килиън пристига тичешком, но преди да каже и дума, Бен го пресича:

— Не мисли за това!

После се обръща към мен:

— Ти също не мисли за това. Скрий всичко в Шума си. Скрий го. Скрий го колкото можеш по-добре!

Докато говори, той ме е сграбчил за раменете и ме стиска и от това кръвта ми кипва повече и от преди.

— Какво става? — питам.

— През града ли мина, като се прибираше насам? — пита Килиън.

— Естествено , че минах през града — сопвам се. — Да знаеш някой друг проклет път, който да води дотук?

Лицето на Килиън се стяга, но не защото му отговарям троснато, лицето му се стяга от страх, страх, който чувам като крясък в Шума му. Двамата не ми се карат за лошата дума, което по някакъв начин прави нещата още по-плашещи. Манчи лае, та се къса — „Килиън! Тихо! Проклети! Тод!“ но никой не си прави труда да му каже да млъкне.

Килиън поглежда Бен:

— Трябва да го направим веднага.

— Знам — отвръща Бен.

— Какво става? — питам аз, но вече също викам. — Какво трябва да направите веднага?

Отстъпвам от Бен, за да мога да ги гледам и двамата едновременно.

Бен и Килиън се споглеждат, а после обръщат погледи към мен.

— Трябва да напуснеш Прентистаун казва Бен.

Очите ми се местят трескаво ту към единия, ту към другия, защото нито един от двамата не ме допуска в Шума си и там аз не разчитам нищо друго, освен обща силна тревога.

— Как така да напусна Прентистаун? — казвам. — Че то в Новия свят няма нищо друго освен Прентистаун!

Бен и Килиън отново се споглеждат.

— Спрете да правите така! — казвам.

— Хайде — казва Килиън. — Багажът ти вече е стегнат.

— Как е възможно багажът ми вече да е стегнат?!

Килиън казва на Бен:

— Мисля, че нямаме много време.

Бен на Килиън:

— Той може да тръгне надолу покрай реката.

Килиън на Бен:

— Нали знаеш какво означава това?

Бен на Килиън:

— Да, но планът не се променя по никакъв начин.

— КАКВО, ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ, СТАВА ТУК? — изревавам аз и нали се сещате, че казвам нещо друго, а не „да му се не види“. Просто ситуацията изисква някоя и друга по-силна думичка. — КАКЪВ Е ТОЗИ ПРОКЛЕТ ПЛАН?

Бен и Килиън все още не са разгневени от лошия ми език.

Бен снишава глас, а аз виждам, че се мъчи да подреди донякъде и Шума си, и ми казва:

— Много, ама наистина много е важно да държиш случилото се в блатото извън Шума си. Крий го колкото можеш по-добре.

— Защо? Диваците идват да ни избият ли?

— Не мисли за това! — срязва ме Килиън. — Покрий го, скрий го, дръж го тихо надълбоко, не го показвай, докато не се отдалечиш достатъчно от града, така че никой вече да не може да те чуе. А сега хайде, време е!

Той се обръща и тичешком поема към къщата, ама наистина тичешком .

— Хайде, Тод — казва Бен.

— Не мърдам, докато не ми обясните какво става.

— Ще получиш обяснение — казва Бен, хваща ме за ръката и тръгва към къщата, теглейки ме след себе си. — За такова ясно обяснение не си и мечтал.

А от него струи такава тъга, когато изрича тези думи, че аз млъквам и хуквам след него, а Манчи тича след нас и продължава да лае като луд.

Стигаме къщата и там аз очаквам да видя…

Не знам какво очаквам да видя. Орда диваци да излиза от гората. Всичките хора на Кмета Прентис строени отпред със заредени пушки. Цялата къща в пламъци. Не знам. Не мога да схвана нищо от Шума на Бен и на Килиън, моите собствени мисли клокочат като вулкан, а Манчи не спира и не спира да лае, така че кой би могъл да знае каквото и да било в такъв хаос?

Всъщност при къщата няма никой. Това си е къщата, нашата къща, стои си както обикновено, тихо и кротко, една спокойна ферма. Килиън блъсва задната врата, влиза в молитвената стая, която никога не използваме и започва да вдига дъските от пода. Бен отива в килера и се заема да пълни една платнена торба със суха храна и плодове, после прави крачка в банята, грабва един комплект за първа помощ и го пуска при храната.

А аз си стърча като последен глупак и се чудя какво става, мътните да го вземат.