Елиф Шафак - Черно мляко

Точно тогава ме плисва по-силна вълна вина. Чувствам се като старомоден назадничав родител, който се е отказал от сина си заради това, че е обратен, и се преструва, че той изобщо не съществува. Това ли съм направила с майчинския инстинкт в мен?

— Ами другите Палечки? — питам. — Те знаят ли за теб?

— То оставаше да не знаят — отвръща Мама Сутляш. — Но предпочитат да не ти казват за мен и за другото момиче.

— Какво „друго момиче“?

Но тя не обръща внимание на въпроса ми.

— И аз като много млади жени искам да се омъжа, да облека булчинска рокля, да получа пръстен с диамант, да отглеждам деца и да обикалям щандовете с разпродажби по супермаркетите. Но ти отхвърли всичките ми желания, посрещна ги на нож и аз не смеех дори да отворя дума за тях. Беше ми запушена устата, аз бях потискана и отхвърляна.

Отново се сещам за Анаис Нин, силна жена, която веднъж е казала: „Обикновеният живот не ме интересува“, и е смятала, че от критична писателка като нея никога няма да излезе добра домакиня. В нея е имало нещо бунтарско, тя е живяла неподредено и е имала доста любовници до себе си. Все е повтаряла: „Животът се стеснява и се разширява — в зависимост от това доколко си смела“.

— За какво си мислиш? — пита Мама Сутляш.

— Анаис Нин… — проронвам, но не очаквам тя да знае името.

Оказва се обаче, че го знае.

— Ах, тези сприхави писателки авангардистки! — заявява така, сякаш бълва думите. — Знаеш ли какъв ти е проблемът? Прекаляваш с четенето, ето какъв.

— Я чакай малко, каква критика е това?

Но тя допълва увлечено колко ужасно ми влияели на душата книгите, пали се все повече.

— Втълпила си си, че не можеш да бъдеш нормална жена. Какво толкова не му харесваш на обикновения живот?

Долавям, че в разговора са се промъкнали назидателни нотки, и се опитвам да се придвижвам из него възможно най-предпазливо.

— Хмм… Госпожица Циничната Интелектуалка твърди, че за всички беди, сполетели човечеството, са виновни обикновените хора. Позовава се на блестящата еврейка философ Хана Арент, показала ни, че фашизмът всъщност е избуял и процъфтял не заради лошите хора с користни подбуди, а заради обикновените хора с добри намерения.

— О, боже — върти тя очи. — Виждаш ли какво си причиняваш? Аз ти говоря за брак, майчинство и сладкиши, а в отговор ти ме занимаваш с Хитлер и нацистите.

Озадачена, я зяпам, без дори да мигам.

— Забрави за всички други Палечки — продължава Мама Сутляш. — Пият ти кръвчицата от години. Не омаловажавай красотата на обикновеното, стреми се към малките удоволствия. Ние двете с теб можем да се забавляваме много.

— Наистина ли? И как?

Тя грейва.

— В края на всяка седмица можем да ходим на пазара и да купуваме екологично чисти тиквички. По изгрев-слънце можем да чакаме с термос в ръка пред магазините и да се втурваме вътре веднага щом отворят, а после преди всички останали да взимаме от стоките на разпродажба. Можем да украсим от край до край дома си с ароматизирани свещи и цветя в съответните оттенъци. Повярвай ми, ще ти хареса. Редила ли си някога красива маса за вечеря? Знаеш ли какво удовлетворение изпитваш, когато семейството и приятелите ти те хвалят за готварските умения?

Още преди да съм имала шанса да й дам очевидния отговор, най-неочаквано чуваме при вратата шум. Открехвам я и надзъртам навън.

За моя изненада, пред тоалетната се е извила опашка. А най-отпред стои Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов в тъмнозелената си генералска униформа. Пристъпва припряно и потупва с военен ботуш, явно й се ходи много до тоалетна.

По лицето на Мама Сутляш се мярва сянка на паника.

— О, не! Пак ли това чудовище!

— Какво да правя? — питам я аз.

— Много те моля, не им казвай, че съм тук. Тези вещици ще ме разкъсат на парченца.

Права е. Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов с нейната вироглавост, черногледата Госпожица Циничната Интелектуалка, Малката Госпожичка Практична, която не понася нищо, изискващо повече от десет минути подготовка, ще разкъсат Мама Сутляш. Трябва да я защитя от посестримите й.

— Няма страшно, с мен си в безопасност. Няма да те издам пред никого.

Тя се пресяга със сърдечна усмивка и ми стиска ръката. Пръстите й не са добре поддържани, с маникюр, като на Малката Госпожичка Практична, не са окичени с пръстени като на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов или изгризани като на Госпожица Циничната Интелектуалка. Загрубели са от тежкия труд, розови и възпълни. Изумена съм от обичта, която изпитвам към нея. Мама Сутляш уж е майчинското начало в мен, а аз чувствам потребност да се грижа за нея като майка, странно, нали?