Елиф Шафак - Черно мляко

До саксията с петунията под прозореца седи Дамата Дервиш, която е допряла колене до гърдите си. Изпод тюрбана й е изпаднал кичур червеникава коса, който хвърля сянка върху лицето й. След като се взирам по-внимателно, забелязвам, че тя е прихваната с белезници към радиатора.

— Какво става тук? — питам със следа от паника, прокраднала се в гласа ми.

— Тази нощ, докато ти спеше, се събрахме на спешно заседание — обяснява Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов. — Стигнахме до заключението, че е крайно време за смяна на режима. От този миг нататък се преименувам на Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов и поемам ръководството на Хора на несъзвучните гласове.

Най-неочаквано Госпожица Циничната Интелектуалка се прокашля.

— Извинявам се, ръководството се поема от нас — поправя се Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. — В смисъл от мен и от Госпожица Циничната Интелектуалка. Осъществихме заедно преврат.

Звучи ми като шега, но всички Палечки са сериозни и напрегнати и аз решавам, че е по-добре да не се смея.

— Като председател на изпълнителния комитет — включва се и Госпожица Циничната Интелектуалка — имам удоволствието да оповестя, че в скоро време ще утвърдим нова Конституция, според която през следващите трийсет и пет години ще бъде невъзможно да ни свалят от власт. След това ще царуват децата ни.

— Ей, това е на светлинни години от демокрацията — възразявам аз.

Но Госпожица Циничната Интелектуалка се преструва, че не ме е чула. Тази нощ е ужасно развълнувана и се опитва да го прикрие, от което притесненията й проличават още повече и тя изглежда така, сякаш се е надрусала с амфетамини.

— Горда съм да съобщя, че първото, което направи правителството ни, бе да укрепи спокойствието и реда — казва тя.

— Не виждам никаква промяна — мърморя аз.

— Сега, след като спокойствието и редът бяха укрепени — продължава Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, — второто, което ще извършим, е да те пратим далеч от този град.

— Какво… Защо… Къде ще ходя? — питам изумена.

— В Америка — ревна Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, доволна от новопридобитата си сила. — Всички заминаваме за Новия свят.

— Добре, момичета, стига вече — отсичам аз. — Няма да ходя никъде, докато не ми обясните на ясен и прост език защо искате да заминавам за Америка.

За миг те замълчават, сякаш не са очаквали такава реакция. Нима наистина вярват, че са армейски генерали и не могат да бъдат разпитвани?

— Става въпрос не за Америка, а за теб. Можеше да е и всяко друго място, например Австралия или Япония — обяснява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов. — Важното в случая е, че трябва да напуснеш незабавно Истанбул.

Госпожица Циничната Интелектуалка премлясква одобрително.

— Ще ходим в Америка, защото по една случайност сме кандидатствали от твое име за стипендия. Честито! Получи я. А сега върви да си стягаш багажа.

Усещам как ми притъмнява, чак сега съм проумяла, че говорят съвсем сериозно.

— Решихме, че трябва да заминеш, за да израснеш като писателка — допълва Госпожица Циничната Интелектуалка. — Ще ти подейства вдъхновяващо да се махнеш за малко оттук. Правим го за твое добро.

— За мое добро — повтарям аз.

И да е доловила презрението в гласа ми, Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов явно не е особено притеснена.

— Ще бъда откровена с теб — подхваща тя. — От известно време обмисляме този преврат. Но с неразумното си поведение ти сама ускори нещата.

— За какво неразумно поведение ми говориш? — питам възможно най-спокойно.

— Напоследък не си в отлично състояние на духа — пояснява Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов, а гласът й трепери от вълнение. — През всичките тези години се скъсваме от работа само и само ти да преуспееш като белетристка. Никога не сме клинчили, никога не сме се лигавели. Хората сигурно си мислят, че романите направо скачат от конвейера, а не е така. Зад всяка книга се крие къртовски труд. Крият се пот и мъка.

— Добре де — вметвам аз. — Защо повдигате този въпрос точно сега?

Милейди Амбициозната Поклонница на Чехов вдига брадичка и изправя рамене, точно както подобава на военна героиня, в каквато се е превърнала.

— Напразно ли ще отиде целият този труд? Как смееш, без изобщо да ти мигне окото, да слагаш кръст на всички години, когато сме се трудили с пот на челото?

— Чакай малко, не слагам кръст на нищо — възразявам аз. — Откъде го взимаш всичко това?