Елиф Шафак - Черно мляко

— Литературата и писането са нещо повече от кариера — възразявам аз.

— Именно — съгласява се тя. — Те са начин на живот. Страст до гроб. Един творец трябва да е амбициозен и страстен. Ти не ходиш на работа от девет до пет. Ти живееш с изкуството двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Точно заради това не е зле да се решиш на хистеректомия.

След половин час ние четирите вече сме се върнали в парка и седим на друга пейка, унили сме, още малко и ще задремем. Ето какво се случва, когато на едно място се съберат повече от две Палечки. Такива разправии ни уморяват, пият ни силите, но въпреки това Палечките не знаят как да не се карат.

— Здравейте всички! Мога ли да се присъединя към вас? — пита Дамата Дервиш, която изневиделица се появява на пейката като суфистка версия на Худини.

Облечена е в най-обикновена опушено сива рокля и дълго наметало в същия цвят, прихванато с перлена брошка. Долният край на роклята й се вее леко от ветреца. Тя е с огърлица с името Хю 16 16 В суфизма Хю е името на Аллах и се употребява заедно с Аллах (Аллах Хю, което означава „Истинският Бог“). Думата означава „отвъд измеренията“, без количество и качество. Олицетворява Единението, където всичко е свързано в едно цяло. — Б.а. , написано на османски.

— Добре дошла, скъпа последователко на суфизма — казвам аз. — Ела при нас.

— Благодаря — отвръща тя. — Наистина се чувствам добре дошла, но ми се иска това да важи и за теб. Я се погледни, вечно преценяваш, вечно бързаш. Понякога се опитваш да правиш по пет неща наведнъж и накрая се свличаш от изтощение. Прави само по едно нещо. За къде си се разбързала? Отдай се на мига. Времето не съществува извън него. Седмината от пещерата в Корана са спали триста години, а когато са се събудили, им се е струвало, че са минали само няколко часа.

— Искаш да спя ли? — въся се аз.

— Искам да спреш да се надпреварваш с времето. Опитвам се да се отдам на мига и виждам, че всъщност нямам и понятие какво означава това.

— Скъпа Дама Дервиш…

— Хмм?

— Как мислиш… дали, ако някога го направя, не че искам де, само питам, разбира се, но ако някой ден… в смисъл, да предположим, че… — Поемам си дълбоко въздух и правя още един опит. — Как мислиш, дали от мен ще излезе добра майка?

Тъмнозелените й очи се разширяват и отстрани се появяват бръчици.

— От теб ще излезе прекрасна майка, ако изпълниш три условия.

— Какви три условия?

— Първо, трябва да го поиска Бог, така че в историята на твоя живот да бъде написана нова глава — отвръща тя. — Второ, трябва, разбира се, да го искаш дълбоко в сърцето си и ти, както и партньорът ти.

— А какво е третото условие?

— Третото условие е свързано с рибарите — казва тя. — Трябва да научиш каквото знаят те.

— Стига с тия рибари! — сумти Малката Госпожичка Практична, като вдига ръце с дланите нагоре.

Оглеждам се, озадачена. Какво ли знаят рибарите за това как се става майка? Какво е това, което те знаят, а аз — не?

— Скъпа Елиф — подхваща Дамата Дервиш така, сякаш ми пише писмо.

— Да!

— Виждала ли си някога рибар да тича към морето? Няма как да си виждала, защото онзи, когото наричаш рибар, не гони рибата. Чака тя да дойде при него.

— Какво означава това?

Дамата Дервиш се взира за кратко в мен и чак тогава отговаря:

— Означава: стига си тичала след вълните. Остави морето да дойде само при теб.

Точно тогава пред нас минава млада майка с детска количка и аз идвам на себе си. Неволно поглеждам бебето — розовите му пръстчета, меката като перушинка коса, трапчинките върху бузите, и усещам, че се усмихвам.

— Хайде да тръгваме. Какво чакаме? — подканя Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов, като ме дърпа за ръката. — Времето е пари.

— Хайде да се прибираме и да четем романи — добавя и Госпожица Циничната Интелектуалка.

— По най-късия път — заповядва Малката Госпожичка Практична. — Да вземем такси.

Изведнъж ми се отщява да ги слушам и гледам. Поне за малко.

— Вие вървете — отвръщам тихо, но твърдо. — Аз ще остана.

Четирите Палечки възразяват, но за щастие, си тръгват.

Спорят по кой път да поемат и се отдалечават с малки крачета и с гласове, които отекват във въздуха.

Забелязвам наблизо дебела светлокафява котка, която ги следи с втренчен поглед. Дали ги вижда? При тази мисъл ме плисва вълнение, после страх. Ами ако котката ги помисли за мишки или птици и се опита да ги излапа? Но за мое облекчение, и да вижда Палечките, тя затваря очи и продължава да дреме — вероятно е решила, че ще получи от тях стомашно разстройство.