Елиф Шафак - Черно мляко

Или двете се обират една друга?

— Виж я ти нея, не аз, а ти ми се нахвърляш — тросва се другата. — До гуша ми е дошло да ми стоиш на пътя. Защо не идеш на почивка? В Дисниленд?

— Защо да ходя аз? По-добре замини ти. Писна ми да объркваш Елиф с вятърничавите си приумици!

След като чувам името си, застивам и надавам ухо.

— Защото ти искаш да повлияеш на Елиф. Но аз няма да го допусна никога. Само през трупа ми, чу ли?

Втръсва ми да подслушвам. Разтварям храстите и върху един дънер виждам профилите на две Палечки — трудно ще ги сбъркаш с профила на друг — които са се хванали гуша за гуша.

— Ей, ти, Голямо Аз! К’во става? — пита една от тях и се усмихва от немай-къде.

Втората жена пуска противницата си и прави знак, с който призовава да се помирят.

— Радвам се да те видя, сестро.

Свъсена, местя поглед от едната към другата.

— Малката Госпожичка Практична! Госпожица Циничната Интелектуалка! Какво правите тук?

Враждуват, откакто ги знам. На пръв поглед и двете се придържат към здравия разум и логиката. Но сходствата между тях свършват дотук. Малката Госпожичка Практична се стреми да преодолява прагматично всяко предизвикателство, а Госпожица Циничната Интелектуалка не се интересува от лесни решения. Първата иска да решава въпросите възможно най-бързо, втората предпочита подробния, усложнен философски подход. Едната държи да е ясна и лаконична, другата залага на двойствеността и отвлечените понятия. Едната харесва отговорите, другата предпочита въпросите.

Без да казвам и дума повече, ги хващам отзад за яките и ги слагам всяка на едно от раменете си. Така тръгвам назад към Босфора. Не минава много време и пред нас изниква друга редица рибари любители.

— Вижте ги само — подканя Малката Госпожичка Практична и както се е разположила върху лявото ми рамо, извива врат. — Не са наред. Колко риба очакват да уловят по този начин? Киснат тук с часове и се прибират с две-три жалки рибки в кофите. През времето, което прекарват тук, биха могли да работят и да спечелят добри пари. И да си купят огромна сьомга!

— Какво ти разбира главата! — сумти пренебрежително от дясното ми рамо Госпожица Циничната Интелектуалка. — Какво знае прагматикът за философията, изкуството и литературата, за нещата, заради които си струва да живееш?

— Какво общо имат с това рибарите? — пита Малката Госпожичка Практична.

— Не рибарите, а ловенето на риба има общо с тези неща — гласи отговорът. — То е съвършеният начин да разсъждаваш върху безграничните тайнства на вселената.

Кимвам, за да покажа, че съм съгласна, но истината е, че и аз не разбирам рибарите. Какво е да не бързаш, да не си припрян, какво състояние на ума се иска за това? Какво смирение е нужно, за да си доволен от онова, което имаш, и в края на тежкия ден да се връщаш у дома с две окаяни рибки в кофата?

От всички пророци не мога да изпитвам на някакво равнище състрадание само към Йов, Йов, който според Корана е въплъщение на търпението, смирението и умиротворения отказ от всичко. Никога не съм разбирала как така той не се гневи, дори не се разстройва от изпитанията, пред които го изправя бог, как продължава да му е признателен и дори го приема.

Без да подозира за мислите ми, Госпожица Циничната Интелектуалка продължава с трактата си:

— Рибарите са главни герои в много книги.

— В какви книги? — пита Малката Госпожичка Практичната. В огромната й сбирка с наръчници за самопомощ няма нищо, което да пробуди рибаря в нея.

— Scire tuum nihil est, nisi te scire hoc sciat alter!

— Това пък какво беше?

Госпожица Циничната Интелектуалка повишава глас, за да я чуем през все по-силния тътен на града.

— Казах: познанията ти не струват нищо, ако никой не знае, че знаеш.

— Позьорка — съска Малката Госпожичка Практична.

— Мисълта ми е, как е възможно да следваш приключенията на Ишмиъл и на капитан Ахав, без да се замисляш за мъничкото ни място в тази вселена? Ами описаната от Хемингуей епична битка на волята между стария рибар и огромната риба, която той иска да улови? Или да вземем „Рибарят от Вътрешното море“ на Урсула ле Гуин — след него ще мислиш два пъти по-усърдно за ролята на доброто и злото. Виждаш ли как риболовът е преплетен с философията?

— Добре де, добре, разбрах. И понеже отвори дума за тона, сигурно няма да е зле да разкажеш на философите нещичко за полезното действие — заявява Малката Госпожичка Практична. — Те сигурно са трийсетина. Защо не наемат заедно рибарска лодка? После, след като излязат в открито море и хвърлят мрежите, уловът им ще се увеличи десеторно.