Елиф Шафак - Черно мляко

Госпожица Циничната Интелектуалка въздиша тежко.

— В риболова има дълбочина. Мъдрост. Няма да го проумееш никога, ако мислиш само за производителността. Защо ли изобщо се хабя? От плитките води, в които плуваш, никога няма да се роди философия или изкуство.

— Умираш си да говориш високопарно! За някакви дълбочини — мърмори Малката Госпожичка Практична. — Да не си водолаз?

— Дами, дами, много ви моля — намесвам се аз. Знам, че трябва да внимавам много. — Хайде да не спорим в такава красива утрин.

— Какво лошо има в това да спорим? — възразява Госпожица Циничната Интелектуалка. — Германският философ Ернст Блох е използвал понятието noch nicht — нещата, които все още не са онова, което могат да бъдат. Вместо да се стремим към съвършенство, трябва да прегърнем представата, че сме без начало и край, в състояние на неспирно обновление. Именно заради това не трябва да отговаряме на въпросите. Трябва да ги задълбочаваме с още въпроси.

— От доста време не съм чувала по-налудничаво нещо — заявява кисел глас, долетял иззад ъгъла.

Извръщаме се и виждаме отпред Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов, която стои в краката на рибарите.

Изпадам в ужас: ами ако някой случайно я настъпи, тя обаче изобщо не изглежда притеснена.

— Да задълбочаваме безпътицата с още въпроси? Какво друго? Знаеш ли колко време вече е отнела на кариерата ни тази глупава разходка в неделя сутринта? Точно сега, Елиф, би трябвало да пишеш. А не да си губиш времето!

Поглеждам набързо вляво и вдясно. Рибарите са погълнати от това да гледат вторачено водата. Питам се дали някой друг освен мен може да види Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов.

Снишавам глас до шепот, в който се долавя закана:

— Какво правиш?

— Е, надявах се да си намерила време и да си помислила още веднъж върху онова, за което разговаряхме преди няколко седмици — отвръща тя нехайно. — За хистеректомията де.

— Ти си превъртяла — заявявам аз, а двете Палечки върху раменете ми изразяват подкрепата си, като ръкопляскат.

— Добре тогава, няма да те спирам, щом искаш да се превърнеш в лунна жена — отсича Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов. — Върви и забременявай, дебелей, притеснявай се дали ще имаш кърма, после как ще възпитаваш детето, как ще го запишеш на училище и в университета и още преди да си се усетила, ще забравиш всичко за литературата и писането.

Понечвам да възразя, но тя не ми дава тази възможност.

— Само да си посмяла да ми кажеш, че светът на литературата не е състезание и че не е нужно да се буташ със зъби и нокти, защото това са глупости. Дори да не се надпреварваш с другите писатели, го правиш със самата себе си и с това, че си смъртна.

Пак отварям уста, но и този път Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов ме прекъсва:

— И не забравяй, че писател е бил Лев Толстой, а не лунната жена София.

— Какво означава това? — питам аз.

— Означава каквото означава. Спомни си жената на парахода. Жената, която е на двайсет и пет години, а изглежда на четирийсет. Жената, която трупа килограми и омраза така, сякаш ги раздават безплатно. Като нея ли искаш да станеш?

— Казваш го така, сякаш само тя е нещастна на този свят, но истината е, че всички хора са в подобно положение — вметва Госпожица Циничната Интелектуалка. — Да си човек, означава преди всичко да си тъжен.

Ние не й обръщаме внимание.

— Ами да. Жените могат да бъдат добри майки и в същото време да преуспеят в кариерата. И да са щастливи… Просто е. Най-важното е да умеят да си разпределят времето — заявява Малката Госпожичка Практична.

Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов сумти:

— Има, разбира се, и такива жени и аз ги наричам циркови жонгльорки. Сутрин изпращат децата на училище, приготвят на съпруга си съвършен омлет: две яйца и супена лъжица масло, обличат се набързо, успяват да отидат навреме на работа, вечер се прибират на бегом, поднасят вечерята, нахранват децата, после, докато гледат телевизия, заспиват на канапето… Да, съществуват и такива жени. Но те никога не пишат романи.

— Ти си Царицата на хиперболите — карам й се аз.

Тъмните й очи горят от вълнение. Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов ми се усмихва едва-едва.

— Най-важното в случая, скъпа, е, че жонгльорките могат да се справят само с мига. И с нищо повече. Могат да са майки и да си вършат работата. Това наистина е вярно. Но доколко могат да се издигнат в кариерата? Това вече е друг въпрос.