Елиф Шафак - Черно мляко

— Но парите са си материален проблем — възразявам задавено. За миг и двете не казваме и дума, само се въсим и се мусим една на друга. — А и да имам пари, пак не мога да направя каквото предлагаш — продължавам аз. — То е в разрез с чувството ми за равенство и свобода. Само това оставаше, толкова много хора да работят за мен, сякаш съм някакъв раджа.

— Вече дрънкаш глупости — тросва се Малката Госпожичка Практична. — Толкова ли не знаеш, че всяка успяла жена-писателка е раджа?

— Как можеш да говориш така?

— А ти как можеш да го отричаш? — не ми остава длъжна тя. — Забрави ли я онази жена, вълчицата, която толкова обожаваш?

Тъкмо да попитам за каква жена вълчица ми говори, и ми хрумва, че тя има предвид Вирджиния Улф 11 11 Букв. „Вълк“ (англ.). — Б.пр. .

— Ти какво си мислиш, че въпросната дама е имала само собствена стая ли? Как ли пък не! Имала си е и собствен готвач, собствена камериерка и собствен градинар, да не говорим пък за собствения й иконом! Дневниците й са пълни с оплаквания от многото й слуги.

Изпълнена с любопитство, питам:

— Откога си започнала да четеш за живота на писателките?

В четивата си Малката Госпожичка Практична се ръководи само от две неща: ползата и удобството. „Как да печелите приятели и сърца“, „Ключът към неизменния успех“, „Десет стъпки към властта“, „Изкуството да опознаваш хората“, „Събуди милионера вътре в себе си“, „Тайната на добрия живот“… Тя гълта като пуканки книги за самопомощ и изобщо не чете романи. Според нея художествената литература е пълна безсмислица.

— Ако книгата ми е от полза , ще я прочета — заявява така, сякаш се защитава.

— И каква е ползата от жената вълчица?

Малката Госпожичка Практична впива презрително в мен тъмни очи.

— Тази твоя дама е пишела на слугите си заповеди върху листчета хартия. Какво да свършат в къщата, какво да сготвят, кои дрехи да изперат… Пишела е такива неща. Представяш ли си? Живеели са под един покрив, но вместо да им каже, тя им е пишела …

— Е, не знаем нейната версия на историята — отбелязвам плахо.

— Всичко е точно нейната версия. Нали тя, сестро, е била писателката!

Не ми се спори. С линийка в ръка, калкулатор в джоба и планове в главата Малката Госпожичка Практична е свикнала да мери, да изчислява и да обмисля всичко. Взимам списъка, който е приготвила, и все така притеснена, бързам да си тръгна.

Завъртам още веднъж колелото. То спира на буквата И. Този път тръгвам на изток.

Там, в град, не по-малко духовен от Атонската планина, зад дървена врата седи Дамата Дервиш: свела е в съзерцание глава и прехвърля между пръстите си кехлибарените зърна на броеницата. На подноса пред нея са сложени паница леща и резен хляб. Напръстникът й е пълен с вода. Дамата Дервиш винаги се задоволява с малко. На главата е с хлабаво пристегнат тюрбан, прихванат отпред с голям камък. Изпод тюрбана се подават кичури коса. Дамата Дервиш е облечена с рокля в нефритов цвят, дълга до пода, и тъмнозелено елече отгоре, на краката е с бежови чехли.

Виждам, че се моли, затова влизам на пръсти и се заслушвам.

— Боже, Чиста Любов и Красота, нека сме сред онези, които възпяват името ти и се възстановяват в теб. Не позволявай да прекарваме времето на Земята със замъглени очи, с нечуващи уши и със сърца, запечатани за любовта.

Усмихвам се при тези думи и продължавам да се усмихвам, когато чувам следващите.

— Много те моля, отвори третото око на Елиф за Любовта и разшири възможностите й да проглежда за Истината. Връзките са същност на Твоя всемир, много те моля, не я лишавай от любящата си връзка.

— Амин — казвам аз.

Тя трепва и се отскубва от мислите си, за да излезе на повърхността. След като вижда, че стоя там, се усмихва и вдига за поздрав ръка към лявата си гърда.

— Имам нужда от помощта ти — обяснявам аз. — Чу ли какво ме попита госпожа Агаоглу? Не знам как да отговоря.

— Всъщност го чух и не проумявам защо изпадаш в паника. Бог казва, че понякога ни подлага на „красиво изпитание“. Ето как нарича многото трудности, пред които се изправяме в живота. Красиво изпитание. Излишно е да бързаш с отговора, защото всички отговори са относителни. Каквото е добро за един, е лошо за друг. Вместо да задаваш общи въпроси за майчинството и писането, помоли Бог да ти даде каквото е добро за теб.

— Но как да разбера кое е добро за мен?

Тя не обръща внимание на въпроса ми.

— Каквото и да правиш — дали ще раждаш деца, дали ще пишеш книги, дали ще продаваш на улицата пасти, или ще подписваш договори за милиони долари, важното е да си щастлива и удовлетворена. Щастлива ли си, удовлетворена ли си?