Елиф Шафак - Черно мляко

Там, в град, спретнат и чист като Брюксел, в скъпо изискано съвременно жилище, обзаведено в минималистичен стил, живее Малката Госпожичка Практична. Тя е онова мое проявление, което може да се похвали със страхотен здрав разум и още по-голям прагматизъм. Звъня на вратата и след като съм огледана най-подробно от камерата, чувам бръмчене, с което ме пускат вътре. Малката Госпожичка Практична, която седи на бюрото, изглежда весела и е облечена спортно. В чинията пред нея има сандвич с козе сирене, пушена пуйка и пшеничен хляб. До чинията е оставена чашка колкото напръстник с диетична кока-кола. Откакто помня Малката Госпожичка Практична, тя все внимава да не напълнее.

Висока е единайсет сантиметра и тежи всичко на всичко триста и шейсет грама. Облечена е спортно и удобно: широка бежова риза, очила с червени рамки и кафяв ленен панталон с много джобове, така че всичко да й е подръка. На краката е с кожени сандали, тъмнорусата й коса е подстригана късо, за да не изисква допълнителни грижи. Достатъчно е да я измиеш (с шампоан, който съдържа и балсам). Сешоарът вече й се струва прекален.

— Здравей, Голямо Аз — поздравява ме тя весело. — Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.

— Да, благодаря — промърморвам.

— Какво има де? — пита тя.

По някаква неразбираема за мен причина обича да говори бързо, с изречения като картечни откоси, изпъстрени с жаргон, все едно е улично хлапе например от Тусон.

— О, Малка Госпожичке Практична, трябва да ми помогнеш — заявявам аз.

— Ама разбира се! Веднага!

— Чу ли какво ме попита госпожа Агаоглу? Не знам как да отговоря. Възможно ли е да бъда добра майка и в същото време добра писателка? Искам ли да имам деца? Ако не искам, защо? Ако ли пък искам — кога, защо, как?

— Ей, по-спокойно, сестро — казва тя, докато бърше леко устата си със салфетка. — Не ме карай да се изпотявам, мъничка съм. Защо да не бъдеш писателка и майка? Единственото, което трябва да направиш, е да ми се довериш.

— Виж ти!

— Ами да. Ето какво ще направим. Ще разделим времето ти на две части: време за писане и време за гледане на дете. — Тя млъква и дяволито усмихната, преценява реакцията ми. — Това означава, че ще започнеш да носиш часовник.

— Знаеш, че никога не нося часовник — възразявам аз. — Часовници, белият цвят, уасаби… Предпочитам да стоя по-надалеч от тези неща.

— Е, има нещо, което може би ще ти бъде добре дошло — заявява тя тайнствено. — Защото по една случайност то дава отговор на проблема ти.

— И кое е това нещо?

— Отсяването!

Малката Госпожичка Практична вижда, че не я разбирам, и започва да се смее.

— Това означава да отделяш зърното от плявата — отбелязва. — Точно това трябва да правиш.

Пак гледам неразбиращо, а тя пак се усмихва самоуверено, сякаш държи пръста си върху пулса на света.

— Представи си го по следния начин, сестро. Човешкият мозък прилича на кухненски шкаф. Приборите за хранене са в едно от чекмеджетата. Салфетките в друго. И така нататък. Приложи същия модел. Когато се грижиш за детето, отвори шкафчето „майчинство“. А когато пишеш, издърпай чекмеджето „белетристка“. Какво по-просто! Затваряш едното чекмедже, отваряш другото. Никакво объркване. Никакви противоречия. Никакви притеснения. Благодарение на отсяването.

— О, страхотно, но има една малка подробност, която пропусна: докато пиша, кой ще се грижи за бебето?

— Какъв проблем е това! — възкликва тя пренебрежително. — Ало! Живеем в епохата на глобализацията. Щракваш с пръсти. И намираш детегледачка. Филипинка, молдовка, българка… Можеш да избираш дори националността. — Малката Госпожичка Практична бръква в един от джобовете си и изважда лист хартия. — Виж, направила съм списък с цялата информация, която ти трябва. Телефонни номера на агенции за детегледачки и бавачки, на детски ясли и педиатри. Не е зле да си вземеш и асистентка, която да отговаря на имейлите ти. Ще си улесниш живота. А ако към нея добавиш и секретарка с диктофон, можеш да спреш да пишеш, разбра ли?

Питам със свито сърце:

— В смисъл?

— В смисъл, че вместо да пишеш романите, можеш да ги изричаш на глас. Диктофонът ще записва. По-късно секретарката ще сваля целия текст. Не е ли практично? Така можеш да завършиш роман, без да ти се налага да оставяш детето.

— Само ми е интересно как точно според теб мога да си позволя бавачка, асистентка и секретарка? — питам аз, като се старая да го кажа възможно най-спокойно.

— О, защо си толкова черногледа? — възкликва тя. — Предлагам ти тук практични решения на материални проблеми, а ти виждаш само лошата страна.