Елиф Шафак - Черно мляко

— Преди доста време и аз се изправих пред този въпрос — отвръща тя с глъхнещ глас. — Отговорът, до който стигнах, беше недвусмислено „не“. Но сега, скъпа, е ваш ред да отговорите. Как мислите, дали е по силите на една жена да бъде и майка, и в същото време да се утвърждава в кариерата, при това еднакво добре?

В „Собствена стая“ Вирджиния Улф твърди, че е невъзможно някоя жена, която и да е жена, да напише по времето на Шекспир неговите пиеси. За да разясни становището си, Улф вкарва в повествованието измислена жена, която представя като сестра на Шекспир. Нарича я Джудит.

Да приемем за миг, че Джудит е била не по-малко пристрастена от Шекспир към театъра и също толкова талантлива. Каква е щяла да бъде съдбата й? Дали е щяла да посвети живота си на това да развива своята дарба, както е направил Шекспир? Изключено, отсича Улф.

Отговорът е отрицателен, защото правилата, които важат за мъжете, се различават от правилата за жените. Джудит може да е талантлива колкото си иска, може да обича изкуството и литературата колкото си иска, но пътят й на писателка е щял да бъде осеян със спънки, малки и големи. Тя е щяла да се затрудни да се вмести в графата „съпруга за пред обществото, прилежна домакиня, вярна майка“, в която очакват от нея да се впише. И по-важното, притисната от задачите си на жена и от ролята си на майка, тя е нямало да намери време за писане. Целият й ден е щял да бъде погълнат от къщната работа, готвенето, гладенето, грижите за децата, пазаруването, семейните отговорности… и още преди да се е усетила, тя е щяла да стане Жената Решето и цялото време на света е щяло да изтича през дупките в живота й. В редките мигове, когато се е оказвала сама, тя е щяла да се поддава на изтощението и безпътицата. Как да пише? Кога да пише?

Още от самото начало е нямало да разполага с възможностите, предоставени на Шекспир. Жените писателки не са имали никакъв шанс в свят, където момичетата не са били насърчавани да развиват индивидуалността си и са били обучавани, че основната им роля в живота е да бъдат добри съпруги и майки, където гласът им се е чувал в устната култура, но те са били почти невидими в писмената.

А сега нека приложим критичния въпрос на Вирджиния Улф и към Близкия изток.

Сред най-мощните гласове на Ориента е Фузули, именит поет от XVI век, днес почитан много и от араби, и от перси, и от турци. Да предположим, че Фузули е имал талантлива по-малка сестра — което съвсем не е изключено, и тя се е казвала Фирузе, което ще рече „тюркоаз“, каквито на цвят са били очите й.

Тази Фирузе е дете чудо, пътешественица по дух, ученолюбива, изобретателна. Косата й е къдрава, усмихне ли се, отстрани на бузите й се появяват трапчинки, главата й е пълна с въпроси, които следват един след друг. Като образи в огледала, сложени едно срещу друго, идеите, които й хрумват, се множат до безкрай и се простират в безграничното пространство. Въображението струи от изреченията й като вода през сводовете на акведукт: винаги прясна, винаги свободна.

Фирузе обича историите и колкото повече приключения и опасности има в тях, толкова по-добре. Тя разказва денонощно за пирати, които пренасят човешки черепи с рубини вместо очи, за вълшебни килимчета, които летят над пазари за подправки и кристални дворци, за двуглави зелени великани, които говорят на език, чужд за ушите на всички освен нейните. Фирузе разказва до премала на майка си, баба си и лелите си. Щом те вече нямат сили да слушат, тя тръгва да разказва на гостите, прислужниците и който друг се е отбил у тях.

Възрастните в семейството клатят заедно глави и заявяват:

— Ти, момиче, имаш въображение, по-дълбоко и от океаните. Как ги измисляш всички тези истории? Да не би насън да се промъкваш навръх Планината на призраците и да подслушваш чак до зори какво си приказват феите?

Фирузе се чуди що за място е тази Планина на призраците. Умира от желание да отиде там и да види с очите си. Светът е пълен с чудеса и на Земята има кътчета, наподобяващи рая: тя го знае не от опит, а по интуиция. Чела е стиховете за рая в Корана, където се казва, че които бъдат приети в рая, „ще носят там украшения, гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна“ 5 5 Преводът на стиховете от Корана е на Цветан Теофанов. — Б.пр. . Много обича да прекарва времето, като затвори очи и си представи, че е облечена в одежди от фина коприна, че на глезените й звънтят изработени от майстори камбанки, а тя върви край потоци с прохладна вода и бере от дърветата сочни плодове, всеки по-голям и от щраусово яйце.