Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Мартук мълчеше.

— Ще оставиш воини, които да се появят по-късно и да ги изловят, след като излязат от скривалищата си, глупако — каза Хиреа.

Мартук сякаш щеше да се нахвърли срещу стария си другар, но след кратка вътрешна борба пусна дръжката на меча и седна на един стол. Овладя гнева си и се обърна към Пъг.

— Какво предлагаш?

— Да изчакаме. Скоро ще мине и втората вълна.

— А след това?

— Ще се опитаме да открием някак си Валко, както и Накор и Бек. Трябва да сме бързи, защото Мрачният вече се задейства. Жертва десетки хиляди, за да разшири нашествието на Келеуан. Сигурен съм, че ще избие целия свят, ако се наложи.

— Целият свят?! — възкликна Хиреа. Пъг му беше обяснил за Ужаса, който се представяше за Мрачния бог на дасатите, но той все още не можеше да схване пълната концепция.

— Защо не? — отвърна Магнус. — Има още единадесет свята. На Косриди има милиони дасати за убиване, като свърши тук. А след това може да се прехвърли на някой от следващите.

— Как стигнахме дотук? — попита старият инструктор.

— Поколения наред сте живели в лъжи и манипулации — отвърна Магнус.

Пъг кимна и каза:

— Нека ви разкажа за Войните на хаоса — и започна да им обяснява за видението си в Кулата на изпитанията на Келеуан и за всички истории, които бе научил впоследствие. Борбата на двата слепи бога, възходът и падението на валхеру, битката при Сетанон. Говореше, без да преувеличава, а воините го слушаха мълчаливо.

— Мислиш ли, че тази война се води и тук? — попита Мартук накрая.

— Мисля, че тя съществува във всеки аспект на реалността. Това е една и съща битка. Балансът във вселената е нарушен и ние се борим да го възстановим. Винаги ми се е струвало нелогично това да е двубой само между доброто и злото, защото те не могат да съществуват едно без друго. В противен случай биха се обезсмислили. В моята реалност няма място, доминирано от злото, като дасатската империя. Но ето, че вие, агентите на Бялото, се мъчите да върнете баланса. Защото злото не може да съществува без контраста на доброто.

— Не разбирам — призна Хиреа. — Но ще приема обяснението ти.

— Не е просто — каза Магнус. — Някъде в миналото се е получил пробив между цялостната вселена и Бездната. Оттам е дошло нещото, което наричате Мрачния. Той е изкривил баланса толкова много, че е успял да измести вашето божество на злото и е заел неговото място. След това силата му е нараснала и е прогонил останалите богове.

Магнус знаеше, че Пъг бе споменал за талноите на Мидкемия.

— Сигурно така и няма да разберем кой им е предложил убежище на нашия свят. Може би ако се завърнат… балансът в тази реалност ще се възстанови по-бързо.

Отгоре се чу шум и всички замръзнаха. Отново се разнесоха звуци на ожесточено преследване.

— Ще може да тръгнем скоро — каза Пъг.

— Надявам се Валко и неговите хора да са в безопасност — обади се Магнус.

— Трябва. В противен случай всички сме загубени — отвърна Хиреа.

— Къде са те? — попита Пъг.

— Подготвили сме едно място за подобен случай. Не е ползвано досега. Близо е до древния вход на палата, който ще ни отведе в покоите на ТеКарана. Планът е да нахлуем вътре, да убием ТеКарана, преди стражите да ни пометат, и да вземем престола.

— Да вземете престола ли? — попита Пъг. — В какъв смисъл?

Мартук и Хиреа са спогледаха.

— Все забравям, че въпреки маскировката ви липсват сериозни познания за нашата култура. Ако убия моя приятел в битка, е едно. Тогава ще донеса чест и слава на моето общество и мога да взема всичко от трупа. Но ако убия баща си, ставам глава на клана и вземам титлата. Както стана с Валко, когато уби Аруке. Ако успея да взема главата на суверена си, всичко негово става мое.

— Ако Валко убие владетеля, той ще стане новия ТеКарана — дообясни Хиреа. — Защо мислиш, че управниците се обграждат с фанатично верни талнои?

— Но това означава… — започна Магнус.

— Че някой трябва да убие Мрачния — довърши Пъг. — Иначе царуването на Валко ще е кратко.

— Какво предлагаш? — попита Аленбурга.

— Цураните са най-храбрите войници, които съм виждал, но им липсва организация над ротно ниво. Координирането на този план може да е трудно — Каспар погледна младия Джеурин Анасати. — Приятелю, имам тежка задача за теб.

— Каквото заповядате, господарю.

Цуранското командване се намираше в шатра, издигната на половин миля от мястото, където реката се спускаше в равнините. Прахът от битката вече се виждаше, а скоро щяха да чуят и шума. Дасатите изтикваха цураните постепенно и Каспар търсеше вариант да забави настъплението, както бе поискал генералът. Миранда и половин дузина магьосници се бяха появили след началото на евакуацията и бяха готови да помогнат с каквото могат.