Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Какво?

— Тези дасати не са хора, нали?

— Какво точно искате да кажете? — попита нетърпеливо Аленбурга.

— Ами… цураните се по-различни от нас, но все пак са хора. Можем да предположим как ще мислят. Но дасатите са нещо друго. Ами ако не им пука за жертвите при пробива или не им трябват дървета за обсадни машини? Тогава какво, сър?

Генералът се намръщи.

— Момчето е право. Насреща ни не е човешка армия — обърна се към императора. — Ваше величество, има ли как магьосниците ви да ни пренесат до фронта, за да огледаме със собствените си очи?

— Веднага ще наредя, генерале.

Аленбурга благодари и добави:

— И да донесат нещо за пиене, докато чакам. Главата ми все още кънти като наковалня.

Ерик се ухили.

— Знам какво имаш предвид.

Слугите донесоха столове и освежителни напитки. Докато чакаха появата на магьосник, новите цурански командири започнаха да се опознават.

— Вижте там! — посочи Каспар.

Беше на следващата сутрин и офицерите от щаба наблюдаваха разширението на река Гагаджин от един хълм. Аленбурга погледна в указаната посока и видя, че нова колона дасатски воини се включва в схватката.

— Явно са отворили нов портал в сферата — каза Миранда, която стоеше до Каспар.

Черният купол вече заемаше по-голяма част от долината и се извисяваше над околните хълмове. Продължаваше да расте, точно както бе предрекла Миранда след пристигането си от Мидкемия. Тя и още стотина цурански магьосници бяха опитали всички налични заклинания срещу сферата, но без никакъв ефект. Това, което бе научила при бягството си, явно не можеше да се използва в този случай. Очевидно жреците на Мрачния бяха намерили начин да контрират човешката магия.

— Проклятие! — възкликна Аленбурга.

— Какво има? — попита Ерик.

— Фон Даркмоор, какво е съотношението на жертвите? — попита върховният главнокомандващ.

— Двадесет към едно.

— По-скоро тридесет — обади се Каспар.

— Цураните са най-безстрашните воини, които съм виждал — каза старият генерал от Мубоя. — За мен е чест да ги командвам — и кимна на лорд Джеурин Анасати, който беше почти дете, но в момента управляваше едно от най-влиятелните семейства в империята. Бяха го взели в щаба по политически причини, но момчето се оказа добър ученик и Каспар го бе зачислил към другите си адютанти, Тад и Зейн. Младият лорд прие комплимента на генерала мълчаливо.

— Но не искам да пилея живота им напразно — продължи Аленбурга. — Каспар, искам да заемеш позиция южно от хълмовете, където реката навлиза в равнините. Трябва да си достатъчно далече, за да не те нападнат, но и достатъчно близо, за да може да ги отрежеш, ако тръгнат да те заобикалят от югоизток или югозапад. Досега не съм видял кавалерия и обсадни машини, така че очаквам пехотен щурм — според Миранда и другите магьосници дасатските жреци бяха намерили начин да държат армията жива достатъчно дълго, за да си свърши работата, но не можеха или не искаха да го прилагат към ездитните животни и машините. Миранда бе обяснила защо дасатите трябва да стоят в сферата или да използват магия на открито — заради разликата в енергийното състояние. Аленбурга бе схванал основната концепция и нямаше нужда от подробности. След като излезеха от сферата, воините се опияняваха от енергията и след няколко часа умираха.

— Ще се справим, освен ако не ни нападнат с летящи килимчета — каза Каспар.

— Има още нещо. Искам да измислиш план, с който да ги забавиш. Трябва да прекосят тази територия за три дни, а не за един. Можеш ли да го направиш?

Каспар кимна.

— Вече имам идея.

— Добре. Накарай един от магьосниците да те прехвърли там и почвай да проучваш терена.

Каспар се подчини, а Аленбурга продължи да наблюдава конфликта. Оценяваше мълчаливо всяка схватка и се възхищаваше на героизма на цураните. По едно време заговори тихо, така че да го чуят само Ерик и Миранда.

— Ако имах десет хиляди от тези войници, щях да завладея цял Новиндус. Каква зашеметяваща храброст!

— Ще загинат до един, за да спасят света си — каза Ерик.

Аленбурга понижи глас още повече.

— Не могат.

Ерик погледна новия си командир. Бързо беше преценил, че Аленбурга е един от най-добрите стратези на своето време и заслужава не само подчинение, но и приятелство.

— Защо? — попита той също толкова тихо.

Аленбурга се обърна към Миранда.

— Дасатите отварят нови портали при всяко разширяване на Черния купол, нали?

Тя кимна.

Ерик пребледня.