Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Император Сезу, кръстен на последния управник на този род, наклони глава.

— Ние ви благодарим, главнокомандващ — огледа помещението. До Аленбурга стояха Каспар от Оласко и Ерик фон Даркмоор. Зад тях беше импровизираният им щаб — Джоми, Серван, Тад, Зейн и още множество офицери от Кеш, Ролдем и Кралството. Две от момчетата щяха да служат като адютанти на Каспар, а другите двама на Ерик. Императорът кимна и на щаба. — Благодарим и на вас, които дойдохте да защитите нашия свят.

Владетелят се обърна към цуранските благородници, които се бяха стълпили в другия край на помещението. Залата вършеше работа на провинциален благородник, но бе малко тесничка за имперското командване.

— Благодарим и на оцелелите наследници на великите родове за вашето разбиране. В тази тежка ситуация трябва да се доверим на чуждоземците. Затова нареждаме да им се подчинявате безпрекословно в тази война. Сега вървете да подготвите войниците си, защото сме в страшна опасност — пое си дъх и каза високо и ясно: — За Империята!

— За Империята! — извикаха събраните благородници. Каквото и да мислеха за новия си главнокомандващ, щяха да стиснат зъби и да се подчиняват.

— Пригответе се за поход, ваши благородия. Свободни сте — каза генералът.

Всички се обърнаха към императора.

Владетелят седеше спокойно, но пръстите му бяха побелели от стискане на трона. Аленбурга разбра, че е нарушил протокола, и сведе глава.

— Ако Небесната светлина позволи…

За момент императорът не помръдна, след което кимна.

— Ще се съберем след един час, през което време искам да се подготвят сведенията от разузнаването. Всички воини трябва да са готови за поход максимално бързо. Логистичната подкрепа също трябва да бъде уредена. Ще действаме рязко и решително.

Цуранските благородници се поклониха като един и излязоха от помещението. Аленбурга се обърна към хората от Мидкемия.

— Трябва да обсъдим някои неща. Командната верига е в този ред: Каспар, Ерик и генерал Шавон. Ако нещо се случи с мен, Каспар застава начело — обърна се към младия владетел и заговори с искрено съжаление: — Ваше величество, простете ми бъдещите нарушения на протокола, но трябва да си вършим работата. Ще ми позволите ли?

— Разбираме. Ще наблюдаваме мълчаливо.

Каспар кимна на генерала да продължи. Двамата бяха измислили титлата върховен главнокомандващ по две причини. Първо, за да се покаже, че Аленбурга няма никакви амбиции, и второ, за да се избегнат подозренията, че титлата на Военачалник и Властелин на войната е присъдена на чужденец. Въпреки задаващото се нашествие това можеше да предизвика брожения сред традиционалистите.

Обикновеното население тепърва чуваше мълвата за унищожаването на Съвета и все още не знаеше за десанта. Аленбурга огледа помещението.

— Трябва ни план, но преди това трябва да сме наясно с ресурсите си — обърна се към заместниците си. — Какво знаем досега?

Каспар посочи картата.

— Пробивът е тук, в малка долина на двадесет и пет мили нагоре по реката. Около десет хиляди цурански воини се приближават от две посоки, тук и тук — той посочи реката и източните планини. — Ако дасатите пробият защитната линия, могат да тръгнат във всяка посока. Според мен най-добре за тях ще е да продължат на юг, по пътя покрай реката. След като свършат бързеите, ще могат да я ползват за придвижване и да транспортират припасите си по нея.

— Не мисля така — каза Ерик.

— Защо? — попита Аленбурга.

— Ще трябва да установят нов пост надолу по реката, а това ги поставя в риск. Те са по-добри воини, но засега ние ги превъзхождаме като численост. Ако ги заобиколим във фланг, тилът им ще се окаже в реката.

— Според мен ще тръгнат на запад — пръстът му посочи западните равнини. — След това ще завият на юг и ще нападнат Силмани. Там има само пасища и ферми.

Аленбурга се втренчи в картата, опитваше се да си представи терена.

— Аз бих избрал това място — той посочи източно от град Силмани. — Ако се ориентирам правилно, там има няколко брода и голяма гора на юг, от която да си набавят дърва за обсадните машини. Така няма да се притесняват от коя страна им е реката, ако контраатакуваме.

Джоми започна да се върти и след като никой не му обърна внимание, прочисти гърлото си.

— Капитане, искате да добавите нещо? — каза Аленбурга, без да се обръща. Момчетата бяха временно повишени, за да имат повече авторитет пред цураните.

— Генерале, не се обиждайте, но не мислите ли, че пропускате нещо?