Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Напред! — извика тя.

Тридесет и седемте магьосници полетяха във формация към дасатите и започнаха да изсипват смърт от небесата.

— Гледайте! — викна Джоми.

В далечината, от другата страна на битката, се виждаха стълбове пушек, колони огън и ярки светлини. Тад се усмихна.

— Никога не дразнете Миранда.

— Хайде — каза Зейн и махна към командния пост. — Трябва да се връщаме.

Бяха заедно за пръв път от месеци и се наслаждаваха на новите си постове, макар все още да не можеха да свикнат. Джоми беше най-самоуверен, но и четиримата съзнаваха, че са неопитни младежи, натоварени с голяма отговорност.

След нападението срещу Съвета цуранското командване беше опустошено. Малкото останали опитни благородници бяха разпределени на ключови места в империята и не присъстваха днес. Повечето фамилии бяха загубили не само главите си, но и съветници, командири и други служители, които щяха да са безценни в тази война.

Сега десетки хиляди войници чакаха заповеди от чужденци, предадени от други чужденци на неопитни командири, които бяха съветвани от воини с ранг на сержанти. Малкото останали ветерани бяха разположени на ключови места със задачата да координират атаките.

— Засега планът работи — каза Зейн и посочи към скупчените дасати.

Успяха да се доберат до шатрата невредими.

— Стрелци! Прицелете се! — извика генерал Аленбурга.

Най-добрите стрелци в империята — лашиките, стреляха с парабола, та стрелите да падат директно върху позицията на противника. Дасатите не носеха щитове и бяха безпомощни.

Джоми спря коня си, скочи на земята, подаде поводите на един слуга, изтича до щабните офицери и отдаде чест.

— Генерале, заповедите са предадени. Очакват вашия сигнал.

— Не още — отвърна възрастният командир от Новиндус.

Каспар погледна Аленбурга и Ерик и видя, че на лицата им е изписано мрачно задоволство, че са скроили капан на дасатите и ще избият мнозина, без да дадат тежки жертви.

Стрелите продължаваха да се сипят върху враговете.

— Просто не мога да повярвам, че нямат щитове — каза Ерик.

— Въобще не смея да гадая как мислят тези същества — отвърна Аленбурга. — И защо носят само мечове, и то еднакви? Може би са толкова обвързани с традициите, че не им се позволява нищо друго.

— Ако видението ми е истинско, а засега изглежда така, то те са странен и извратен народ, който се е отказал от нововъведенията преди векове — обясни Каспар.

— А може би се мислят за неуязвими? — предположи Ерик.

В далечината летящите магьосници продължаваха да тормозят основната сила на врага.

Каспар се засмя горчиво.

— Още час магически обстрел и ще загубят суетата си.

— Може би — каза Аленбурга. — Обаче се чудя къде са жреците им и защо не отвръщат на магическите атаки?

Миранда започваше да се изморява, но все още черпеше сила от възможността да се развихри срещу противника. Не беше изпитвала толкова силен гняв от Войната на студенокръвните. Тези същества я бяха пленили и измъчвали и заплашваха живота на съпруга и сина й. Сега беше радостна, че има възможност за отплата.

Но с всяка минута й ставаше все по-трудно да се съсредоточава. Огледа се и видя, че много от магьосниците показват същите признаци на изтощение.

Събра всичките си останали сили и отпрати надолу огромно кълбо от алена енергия. То имаше две цели. Първо, щеше да нанесе тежки щети на дасатите, които не можеха да излязат от прохода заради спрелите си другари. Втората цел бе да покаже на Аленбурга, че е време да прати кавалерията.

Лорд Толкадеска, шестнадесетгодишно момче, което не бе участвало в кавга, а камо ли в битка, видя аленото кълбо, опита се да придаде сила на гласа си и размаха оръжие.

— Напред!

Хилядата конници, които се спотайваха в едно дере западно от мястото, където бе спряно дасатското нападение, се задвижиха като един. Момчето може и да нямаше опит, но ездачите бяха ветерани. Конете се бяха появили на Келеуан по време на Войната на разлома. Касуми Шинцаваи първи бе осъзнал ползата от кавалерията и неговата фамилия се бе заела с развъждането.

През последвалите години много благородници се бяха запалили по конете и се бе стигнало до сериозен внос. Сега цураните се гордееха, че леката им кавалерия не отстъпва на тези в Мидкемия, включително на легендарните конници ашунта от Кеш.

Всеки ездач гореше от желание да отмъсти на нападателите заради вероломното нашествие. Бойците нямаха търпение да се включат в битката. Зад първите хиляда имаше още два отряда.