Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Хайде — каза Валко и останалите го последваха в двореца.

Накор дръпна Бек. Младежът беше облечен със странната броня на талной, добре позната на дребосъка от времето, прекарано в пещерата на Мидкемия в почти мистичното проучване на десет хиляди истински талнои. Тези тук бяха просто фанатични воини, носещи древни брони. Червено-черните брони на дворцовата стража бяха по-скромно украсени от златната, която носеше Бек, но и двата вида бяха много по-натруфени от оригиналните. Сякаш слугите на Мрачния имаха нужда да са по-впечатляващи от съществата, които бяха заменили.

Накор беше чул заповедта да отидат в двореца и бе успял да замъкне младия воин в един килер, преди той да реагира. Бек не беше оспорил решението му, но след часовете в тясната стаичка започваше да става нетърпелив.

— Още малко. Скоро ще дойдат — каза тихо Накор.

— Кои? — попита младежът.

— Пъг и останалите.

— А след това какво? Искам да правя нещо.

— Още малко, приятелю — прошепна Накор. — После ще направиш нещо, което ще ти хареса много.

Въпреки обзелата я умора, Миранда се насили да опита още едно заклинание за шпионаж. Изведнъж отвори очи широко и потръпна, сякаш някой я беше шамаросал.

— Какво става? — попита Аленбурга и се намръщи.

— Заболя ме.

— Как така? — включи се Каспар от Оласко.

— Издигнали са някаква бариера против шпиониране.

След първата битка бяха пристигнали още две дузини магьосници. Появата им бе добре дошла, защото втората атака бе започнала след залез. Цураните бяха прибягнали до различна тактика, защото не вярваха, че дасатите ще се оставят да бъдат обградени отново.

Аленбурга бе накарал рота цурански сапьори да издигнат колкото се може повече прегради на мястото, където реката навлизаше в равнината. Така дасатите не можеха да се изсипят масирано, освен ако не спираха да разрушават бариерите или не прибегнеха до плуване.

След това, малко преди атаката, бяха сглобени дузина тежки балисти и два требушета. Отрядите по хълмовете обсипваха авангарда на дасатите със стрели, като всяка пета стрела беше запалена. През това време требушетите запращаха бурета с масло в прохода. Бъчвите се пръскаха и маслото покриваше всичко. Отначало пожарът тръгна бавно, но след това се превърна в огнен ад, който принуди много от дасатите да скочат в реката. Тези, които не се удавиха, бяха посрещнати от цурански копиеносци, които им пречеха да изкачат стръмния бряг.

След час противникът се отказа от щурма и се оттегли.

Сега се опитваха да разгадаят следващия ход на дасатите. Тъкмо затова Миранда бе опитала със заклинанието.

— Съжалявам, но това никога не ми е било силата — каза тя.

Четиримата уморени млади капитани чакаха наблизо. Зейн почти заспиваше прав и от време на време Тад го ръчкаше. Това привлече вниманието на генерал Аленбурга.

— Предайте на командирите мъжете да си починат. Искам стражи по хълмовете на миля в двете посоки. След това се сврете някъде и поспете.

Младежите побързаха да изпълнят заповедта и да се отдадат на почивка.

Аленбурга се обърна към Миранда.

— Не разбирам от изкуството ви, но изглеждаш, сякаш можеш да проспиш цял месец. Имам шатра, на около миля в тила. Там има легло и храна — махна на един войник да я придружи. — Благодарности на теб и останалите магьосници. Съмнявам се, че щяхме да оцелеем без невероятните ви умения.

Миранда се усмихна вяло.

— Благодаря. Ако имате нужда от мен, ще се появя за минута.

Аленбурга погледна към Черния купол.

— Не мисля, че ще видим нашите приятели до сутринта. Може да виждат в тъмното като котки, но им дадохме доста храна за размисъл — Миранда тръгна след придружителя си, а генералът се обърна към Каспар и Ерик. — Точно това ме тревожи най-вече.

— Какво си мислят ли?

— Да.

— По време на последното нападение ми хрумна нещо — каза Ерик.

— Ами защо не го каза? Не ми изглеждаш от срамежливите.

Ерик се усмихна.

— Исках да видя дали няма да има и трета атака.

— Какво имаш предвид? — попита Каспар.

— Защо въобще предприеха втора атака? Можеха да ни държат на разстояние, докато сферата се разшири. Даже се чудя, защо изобщо нападат? Защо не изчакат купола да се уголеми?

Аленбурга потърка лицето си.

— В очите ми има прах като за цяла пустиня — обърна се към двамата си заместници. — Това са много въпроси, на които нямам отговор. Чудя се как Кралството е успяло да отблъсне цураните едно време.

— Проучвал съм архивите от тази война — каза Ерик. — Доколкото мога да преценя, просто цураните не са били достатъчно сериозни.