Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

— Ужасяващ е — каза Валко, без да осъзнава, че е изрекъл най-невероятното твърдение за един дасатски воин.

Останалите също бяха спрели и гледаха Бек, който размахваше меча си като гигант сред дечица. Младежът въобще не обръщаше внимание на раните си и с всеки удар събаряше по един противник. И талноите направиха нещо немислимо — започнаха да отстъпват. Бек посече двама в гръб и се насочи към останалите, които опитваха да се организират в другия край на помещението. Озова се при тях с няколко стъпки и започна да ги избива с ефикасността на опитен касапин в кланица. Възцари се тишина. Воините на Бялото бяха онемели от видяното.

— Това няма да трае дълго — каза Валко. — Без значение от объркването в двореца и в града, щом нахлуем в покоите на ТеКарана, всеки наличен воин ще се отправи натам. Трябва да действаме бързо и без колебание — обърна се към бойците си. — Отвъд тази врата никой не ни е приятел.

Забеляза сред жреците, които се бяха присъединили към тях, отец Джувон. Той беше най-високопоставеният духовник, който членуваше в Бялото, и бе опитен магьосник.

— Майка ти и сестра ти са добре — каза му Джувон. — Открихме предателя. Един жрец, който се бе представил за работник в кухнята. Не се даде без бой. Въпреки това всички вече са в безопасност и Кръвните вещици са готови да служат.

— Какво става в града? — попита Пъг. Върховният жрец го изгледа странно, озадачен от факта, че един Низш говори без позволение.

— Това е човешкият магьосник Пъг — каза Валко, после посочи Магнус. — Този също е човешки магьосник.

— И аз — разнесе се глас зад тях.

Всички се извърнаха и видяха Накор.

— Искам да кажа, че съм човек. Иначе не съм магьосник, а комарджия. Но знам някои трикове.

Жреците бяха озадачени.

— Нямаме много време — каза Пъг. — Какво става в града?

— Цари лудост, за каквато дори не сме чували. Пред това, което се случва, Великото клане изглежда като детска игра. Целият свят е залят от убийства — Джувон за миг затвори очи в много човешки жест. — Мобилизираните воини чакат да бъдат изпратени на чуждия свят, за да загинат в името на Мрачния. През това време цари касапница.

— Навсякъде — добави друг жрец. — Сякаш никой на Омадрабар не е в безопасност.

— Никой не е — отвърна Пъг. — Аз разбирам от разломи повече от всеки на моя свят. Но никога не съм виждал като този, който свързва Келеуан и Омадрабар. Не мога да съм сигурен, преди да се приближа, но прилича на смъртния разлом, който един луд магьосник използва, за да избяга от Мидкемия.

— Какви са тези разломи? — попита Валко.

— Давай накратко, защото нямаме много време — каза Накор.

— Разломите са портали между два свята. Тези, по които съм специалист, се създават от магия, едновременно проста и могъща. Но тукашният е създаден с некромантство, чието могъщество е отвъд възможностите ми за възприятие. Може би ще има някакъв начин да го затворим и да попречим на Мрачния, но не мога да знам, преди да го видя. Мрачният е раздуто същество от Бездната, което е почти обезумяло от глада си за живот. Следващата реалност е много по-богата на жизнени енергии. Точно затова той се стреми натам, вместо да разшири властта си отвъд Дванадесетте свята. Единственият въпрос е как въобще се е промъкнал тук — Пъг направи пауза. — Господарят на Ужаса използва животите на вашия народ, за да намери път към горната реалност. Изсмуквал ви е от векове, готвейки се за тази миграция. Сега използва кланетата, за да подхрани този портал, и не се интересува дали ще трябва да избие всяко живо същество тук и на останалите светове, управлявани от Караните в негово име. Ако се наложи, ще унищожи цялата ви раса, за да се добере до следващата реалност. Нищо не може да промени съдбата ви, ако не го унищожим.

Валко погледна Бек, който стоеше целият в кръв и не откъсваше поглед от вратата към покоите на ТеКарана.

— Той ли е Богоубиеца?

— Ако не е той, не знам кой би могъл да бъде — отвърна Пъг.

— Не е той — обади се Накор.

Всички погледи се насочиха към него.

— Какво? — попита учудено Пъг.

— Казах, че той не е Богоубиеца. Бек е тук, за да помогне на Богоубиеца да унищожи Мрачния.

— Не разбирам.

— Няма време — отвърна Накор. — Бек, отвори вратата!

Ралан Бек натисна с лявата ръка — с дясната стискаше меча, готов да помете чакащите от другата страна.

Пъг чу звука от огъващите се резета, които се предадоха пред силата на Бек много по-лесно, отколкото ако ги бяха разбили с таран. Сякаш дори с магия нямаше да се справи толкова бързо.