Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Десетина мъже с брони на талнои се втурнаха към Бек. Двама загинаха още преди да са довършили първата крачка, а трети в мига, в който стъпваше.

Валко и останалите воини на Бялото също атакуваха.

Пъг се оглеждаше и се опитваше да прецени откъде ще дойде следващата заплаха. Блъсканицата на вратата му пречеше и той тръгна да заобикаля. Бек поваляше всеки пред себе си, хората на Валко се сражаваха от двете му страни.

Магьосникът очакваше да срещне най-могъщите жреци, които щяха да са готови да защитят ТеКарана.

Тронната зала беше широко овално помещение с една врата и десетина масивни колони. В другия край имаше голяма група дасати.

Пъг и Магнус пристъпиха напред и видяха жреците, които бяха обградили грамадна фигура, облечена в оранжева броня. Между ТеКарана и нападащите имаше и голяма група стражи.

— Нямаме време за тези — каза Пъг.

— Разбирам — отвърна Магнус и се издигна над битката.

Залата беше огромна. Тронът на владетеля беше разположен на кръгъл подиум, издигнат върху дванадесет каменни подпори. Както обикновено, по стените липсваха каквито и да било предмети на изкуството, но имаше множество военни трофеи. Скелети на воини, все още облечени с броня, свидетелстваха за могъществото на ТеКарана.

Зад трона имаше вход към личните покои. Оттам надничаха Низши и жени от харема. Щом видяха Магнус да се издига, повечето се обърнаха и побягнаха.

Воините, които се поколебаха пред летящия Низш, платиха за това с живота си. Магнус прати по тях лъчи от нажежена енергия, които запалваха всичко, което докоснеха, с изключение на стените и пода. Жреците, които не успяха да издигнат защитни бариери, също бяха изпепелени.

Останалите опитаха контраатака, но Магнус вече бе подготвил магически щит. От ръцете на жреците се изстреляха пипала от пушек с ужасна миризма и започнаха да се разпростират из стаята. Жреците не подбираха, убиваха наред и защитници, и нападатели, защото знаеха, че единственият им шанс е да дочакат подкрепленията.

Пъг отговори с ослепителна сребриста светлина, която пресече пипалата и накара много от враговете да изпищят от болка. Жреците насочиха вниманието си към двамата магьосници и отправиха към тях облачета черен дим, които приличаха на рояк разлютени насекоми. Пъг издигна щит пред себе си и Магнус, който продължи с атаката и изпепели още двама духовници.

Бек вършееше из защитниците. Воините на Бялото също надделяваха над талноите. Валко мина отляво на Бек, готов да се хвърли срещу ТеКарана.

Пъг и Магнус действаха като две създания с общ разум: Магнус инстинктивно разбираше кога да издигне защита, за да може баща му да се справи с бойците.

След няколко минути бяха останали само шепа защитници.

ТеКарана беше висок, могъщ воин, с телосложението на Бек. Носеше почти същия меч като младежа, но със скъпоценен камък на дръжката.

— Трупът ти ще заеме почетно място в подножието на трона ми! — извика той на Бек и заслиза по стъпалата на подиума. — Никога не са ме предизвиквали в собствените ми покои!

Пъг се справи с последните двама жреци и така беше елиминирана магическата съпротива. Магнус се спусна на земята невредим, макар че като всички беше покрит с оранжева кръв.

Бек помете последните стражи между себе си и владетеля на Дванадесетте свята и се насочи право към него.

Валко и воините на Бялото довършиха останалите талнои по фланговете и обърнаха очи към предстоящия двубой. Щяха да се сблъскат двама ужасяващо могъщи бойци.

Пъг понечи да започне заклинание, но Мартук го дръпна за рамото.

— Не! Не бива да се намесваш!

Всички останали, включително Валко, гледаха напрегнато двамата дуелиращи се бойци. Звуците приличаха на блъскането на лудия бог на ковачите по огромната му наковалня.

Противниците бяха равностойни и двубоят сякаш щеше да продължи до безкрай. Всеки удар се посрещаше от блок или рипост и двамата продължаваха без наранявания. В стаята бе настъпило мълчание, чуваше се единствено блъскането на метал в метал и ръмженето на двамата съперници.

Внезапно балансът се промени. Сякаш с всеки следващ удар Бек ставаше по-могъщ. Обратно, ТеКарана започна да се задъхва и стана по-бавен. Първият знак за предстоящото бе рана в рамото на владетеля, след като мечът на Бек разсече бронята му, все едно беше от хартия.

— Невъзможно! — възкликна Хиреа.

— Не е — отвърна тихо Накор. — Сега ще видите нещо забележително.

Валко стискаше меча си и Пъг виждаше изписания на лицето му конфликт. Младият воин предполагаше, че той е предречен да унищожи ТеКарана и да подготви пътя за Богоубиеца. А сега този човек с дасатска маскировка заемаше мястото му.