Реймънд Фийст - Гневът на Лудия бог

Владетелят замахна диво и залитна, а Бек го повали с тежък обратен удар с металната си ръкавица. Шлемът на ТеКарана отхвръкна и за пръв път хора извън близкото му обкръжение зърнаха лицето му.

Изглеждаше… нормално. ТеКарана имаше могъщо телосложение, но нищо в лицето му не издаваше някакво специално качество. Изражението му беше замаяно заради удара по главата и от носа му течеше оранжева кръв. Той примигна няколко пъти, докато стоеше беззащитно на четири крака. Бек направи една крачка и го ритна с всичка сила в лицето. Зъбите на ТеКарана се разпиляха по пода.

ТеКарана беше зашеметен, но не се предаваше. Превъртя се настрани и извади от колана си кама. Направи застрашителен финт и посегна към меча си на пода. Бек замахна и от острието изскочиха искри, когато удари камъните. Владетелят едва успя да си дръпне ръката навреме.

— Свърши се — каза Мартук.

— Не още — обади се Накор.

Бек се засмя и звукът предаде на присъстващите лудостта на битката. Дори Пъг изпита желание да грабне меч и да се включи. Никога не беше усещал подобно нещо. Видя, че Магнус се чувства по същия начин, и му кимна. Двамата бързо изрекоха заклинание, което освобождаваше съзнанието им от разсейващи емоции.

Бек отстъпи и даде знак на ТеКарана, че може да вдигне меча си. Този дребен благороден жест беше толкова необичаен за дасатите, че владетелят не можа да загрее веднага. Но след като разбра, че това не е шега, посегна със светкавично движение, грабна меча си и без да спира движението, замахна към главата на Бек. Младежът блокира лесно само с една ръка, а с другата удари ТеКарана в челюстта. Коленете на дасата се подгънаха. Бек сграбчи с лявата си ръка дясната му китка, за да го задържи прав. След това стисна с всички сили и мечът на ТеКарана се изплъзна от безчувствените му пръсти. Бек го пусна и той се свлече на колене, беззащитен пред страховития младеж.

Победеният владетел изпъшка, дясната му ръка увисна безчувствено. За момент погледът му се замъгли от болката. Вместо да го убие, Бек му обърна гръб и тръгна към Валко.

ТеКарана разтърси глава, видя гърба на отдалечаващия се воин и посегна със здравата си ръка за оръжието. След това с мъка се изправи и тръгна след противника си, за да го прободе в гърба.

Бек спря и се обърна към Валко.

— Убий го.

ТеКарана вдигна меча си, но в този момент Валко пристъпи покрай Бек и го прониза в гърлото. Извъртя китка, за да освободи острието, и почти обезглави владетеля на Дванадесетте свята.

— Какво стана? — попита объркано Магнус.

— Бек току-що подари империята на Валко — отвърна Хиреа.

Валко огледа присъстващите със също толкова объркано изражение. След това осъзна значимостта на момента, вдигна украсения меч на владетеля и тръгна към трона.

След минута в помещението нахлу отряд талнои. Стражите видяха, че воините на Бялото са коленичили пред трона, на който седеше младият лорд. В краката му лежеше безжизненото тяло на бившия владетел. Джувон забеляза колебанието на талноите и извика:

— Валко! ТеКарана!

Талноите паднаха на колене пред новия си господар. Никой не изрази протест. Според закона на дасатите всеки, който убиеше суверена си, заемаше мястото му. Сега Валко беше върховен владетел на Дванадесетте свята.

— Колко дълго ще продължи това? — попита тихо Пъг.

Мартук сви рамене.

— Кой може да каже? Ако Мрачният наистина вече не се интересува от нас, то докато Валко успее да опази главата си. Мнозина ще са срещу него и мнозина ще загинат, за да го задържат на трона. Но ако Мрачният има нужда от марионетка, то нещата ще се променят в мига, в който ни обърне внимание. Щом се разбере, че някакъв воин е отстранил любимеца му, всички храмови стражи ще тръгнат насам. Те се подчиняват първо на жреците и чак после на ТеКарана. Дори да успеем да победим Мрачния, сигурно ще се изправим пред гражданска война. Въпросът е дали ще е дълга, или къса.

— Къса ли? — попита Пъг.

— Единствените приятелски воини, които не нахлуват в човешкия свят, са в тази зала. Ако Мрачният насочи силите си насам, ще е съвсем къса.

Пъг прецени, че разполагат с около хиляда бойци, включително новодошлите талнои.

— Предполагам, че в двореца има още малко стражи, които ще се преклонят пред Валко. Мрачният разполага с двадесет хиляди в града, плюс още пет хиляди в храма — довърши Мартук. После погледна към Бек, който стоеше неподвижно и зяпаше с празно изражение в далечината, и попита: — Накор, какво става с него?